Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2012 14:26 - Древни български археологически и исторически следи в Иран!
Автор: profesionalist Категория: История   
Прочетен: 13127 Коментари: 10 Гласове:
6

Последна промяна: 24.02.2014 21:02


Avant-garde Research of Ancient Bulgarians, v.1, pp. 24-34, (2007) Авангардни изследвания на древните българи, т.1, стр.24-34, (2007)   Посвещава се на баща ми - историка археолог Йосиф Шопов   Исторически и Археологически следи от присъствие на древните българи на територията на днешен Иран.   доц, д-р Я.Й.Шопов YYShopov@Yahoo.com   Институт по древни цивилизации.   http://www.seedot.com/civilization/      Доклад на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика на Центъра за Източни езици и култури на  СУ “Кл. Охридски” на 21 Май 2004 г.  

 

Резюме Идентифицирани са 3 археологически пласта останки от древните българи в Иран. Най- ранният е от периода 3900-1700 г. пр. Хр. и е оставен от кутигурите (кутите). Пласта е представен в Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.), Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) и тепе Яхия-IV (3300-1800 г. пр. Хр.). Включва и текстове записани на глинени плочки. Вторият пласт е от участието на древните българи в Ахеменидската персийска империя. Представен е във фризовете в Накш-е Ростам и Персеполис и в писмени исторически документи. Третият пласт е от Сасанидската империя и е представен във фризовете в Накш-е Ростам. Този пласт свидетелства за династически връзки и еквивалентна културна традиция с Велики Булгар, Волжска и Дунавска България, но не и за пряко участие на монолитни български маси в Сасанидската империя   Повече виж тук:
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303594/_._._._.1_.24-34_2007_

Въведение: Въпреки, че вече се счита установено, че древните българи са живеели в Бактрия (Памирските корени на древните българи (1996) - Национална конференция) по времето, когато тя е била част от Персия, у нас все още няма целенасочени изследвания за присъствието древните българи в Иран. Всички публикации свързани с този въпрос са твърде стари и индиректни (Фехер, 1941; Бешевлиев, 1967). Затова има остра нужда от задълбочени изследвания в тази област.

През 1971-ва година по време на честванията на 2500-ната годишнина от създаване на Персийската империя българското правителство изпраща делегация в състава на която има историци, които посочват прабългарите  изобразени на един фриз в Персеполис, като народ в персийската империя. На тези чествания на българската делегация е било отредено почетно място като представители на народ от персийската империя. През 1997 Я. Шопов пръв идентифицира кутите в Иран с българския клон кутигури (Шопов, 2000, 2001, 2002а) и посочва сведения за тяхната инвазия и управление в Шумер (2478-2354 г. пр. Хр. по Ниппурската хронология). В последствие тази теза се потвърждава и от други автори (Райчева, 2002), но фокуса на изследванията на Райчева (Шумер) остава извън Иран. Дори при съвременната миграция, когато едно старо име на град или област се появи на ново място, то това винаги се дължи на миграция на население от старо място носещо това име (затова на картата на Америка има десетки градове и села с имена Лондон, Париж, Москва и т.н.). Затова историческата наука използва характерните за един народ топоними като важни индикатори за неговото присъствие в даден географски район.   Материал и методика: Това изследване се базира на теренни изследвания (наблюдения и фотодокументиране) направени от автора през септември 2003 г. в археологически обекти в Иран достъпни за туристически посещения. Ползвани са и публикувани археологически и исторически материали за кутите в Иран и Шумер, както и публикувани археологически находки от Велики Булгар, Волжска и Дунавска България. Използвана е и базата данни с топоними на географската информационна система (GIS) за България, Индия и Иран. Основните използвани методи са: 1. Археология 2. Анализ на писмени сведения 3. Лингвистика
Лингвинистични бележки:
            От Велики Булгар знаем, че древните български държави не са били хомогенни, а са се състояли от различни пространствено обособени клонове на българите - кутигури (кутригури), утигури (утригури), котраги, кучи Булгар, дучи Булгар и оногури. Особено място в държавата е заемал династичния род Дуло. Предполага се, че имената на клоновете идват от имената на реките на които живеят, но обратното е по-вероятно. В действителност топоними образувани от тези родови имена се срещат на много места в Евразия (Шопов, 2003). Известно е, че кутигури и кутригури са синоними, без да е ясна причината за това. Внимателния лингвинистичен анализ показа, че първото име идва от кутта (индо-арийска форма на името куче) а второто от кутре (кученце). Даже имената на 4 от тези клонове идват от производни на куче (табл. 1). Това може да е свързано с заслуги за опитомяване на кучето (най- рано опитоменото животно) или с вяра в бог - куче.   Табл. 1. Имена на български клонове (племена) произлизащи от различни форми на думата куче  
Български клон (племе) корен (български) индо-ирански(хинди**) корен- българско значение
Кучи Булгар куче, кучи(кучешки)  
Кутигури кут_че* кутта (кут_та) -    куче (от кут_че)
Кутригури кутре кутра (кут_ра) -   кутре (кут_ре)
Котраги кутре кутра (кут_ра )-   кутре (кут_ре) (в топонимите у преминава свободно в о)
Кутии кут_че кутта (кут_та) -    куче (от кут_че) кутия (кут_ийа) - кучка (от кут_чка) кутия (кут_ийа) - жена като кучка
  * долната черта_ тук употребяваме за отделяне на суфикса, но думата се чете слято ** Карманный хинди-русский словаръ. (1958)   Резултати и обсъждане:             1. Най- древни български следи в Иран Резултатите от пан-европейския генетически проект и анализа на генофонда на човечеството (Димитров, 2002) убедително доказаха, че дори съвременните българи са индоевропейци, но най- далечни от славяните (руснаците и поляците) и нямат никаква следа от тюркска кръв. Тези резултати еднозначно показват, че българите и (пра)българите са от източно-иранската група на индоевропейците, както показват и задълбочените изследвания за произхода на българите (Державин, 1946, Марр (1925), Добрев (1994), Шопов, 1998, 2001, 2002-а, г; Шопов и др., (2002-б, в)). Това показва, че няма разлика между съвременните българи и (пра)българите и термина прабългари следва да отпадне. От този изключително важен резултат следва, че през периода след V- IV хил. пр. Хр. българите са населявали иранското плато заедно с другите ирански народи. Тези факти накараха автора да търси сведения за древните българи в Иран през този период и да провери концепцията на място в Иран.     Основните клонове на българите са кутигурите (кутригурите) и утигурите (утригурите). Според Херодот народа утии е живял в Памир през V в.пр. н.е. Добрев (1994) показва, че ранната форма на името на един от прабългарските клонове - утигурите е утии, тъй като вместо окончанието -гури (означаващо народ) е използвано добре известното окончание -и за множествено число. Следвайки тази логика би следвало другия прабългарски клон- кутигури да се е наричал “кутии”. В действителност големият и могъщ народ кутии е населявал обширни територии от планината Загрос, Иранското плато и Двуречието в горното течение на р.Тигър (фиг. 1) още през IV-III хилядолетие преди Христа (Всемирная История, 1955). През 2478 г. пр. Хр. (по Ниппурската хронология) кутите завладяват Шумер и Акад (Hilprecht, 1910) и ги управляват 125 години (Авдиев, 1948). Има някои сведения (Matheson, 2001), че около 2500 г. пр. Хр. кутите завладяват Суза (тогава град в Елам), но това иска допълнителни изследвания.       фиг. 1. Карта на Двуречието през IV-III хил. пр. Хр.  по Всемирная история (1955)   Повече виж тук:
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303594/_._._._.1_.24-34_2007_
 
 
   През 8-10 хил. пр. Хр. индоевропейците са били един народ обитаващ централна и източна Европа (Всемирная История, 1955). От него се отделят иранските народи и се преселват в планината Загрос и Иранското плато (Ариана), вероятно между VI-IV хил. пр. Хр. Вероятно това преселение е предизвикано от Потопа в Черно море (Шопов, 2001), който е датиран от Shopov et al. (1996) в интервала 5600-5500 г. пр. Хр. съвпадащ с началото на българския и византийския календар. Най- старите писмени сведения за Потопа са на 2 глинени таблички с клинописни надписи от първият император на кутите (Hilprecht, 1910), където се твърди, че Ноевият ковчег наречен magur (кораб- къща) е заседнал в планината Нисир, в земите на кутите. Вероятно той има предвид техните земи по времето когато е писал табличките, т.е. кутите са се преселили там където според тях не е достигнал Потопа (планината Загрос). Тези глинени таблички с клинописни надписи от първият император на кутите Ерридупизир (Енридавизир) (2478 г. пр. Хр.) са намерени в старата библиотека на храма в Ниппур. В тях той многократно се именова с титлата “Аз могъщият шар на кутите, владетел на четирите четвъртини на света” (Hilprecht, 1910). Особено интересно е, че в тези надписи титлата му е шар, което ще рече владетел на много народи, т.е. император или цар. Това ясно показва българския произход на титлата цар и нейната древност. Друга древно-българска титла “таркан” може би идва от името на последния (двадесет и първия) български император в Шумер - Тирикан (2354 г. пр. Хр. по Нипурската хронология). Не е изключено също Тирикан да не е името, а титлата на командващия войската - таркана. При древните българи боила таркан е бил втория престолонаследник, т.е. брата на престолонаследника. В Иран сега няма нито един топоним Тирикан, но има 12 топонима Таркан. Един от тях - Чaхар Таркан е крепост на един Сасанидски принц (таркан) съгласно Matheson (2001).       Културата и бита на кутите са като тези на българите от Велики Булгар и на ведическите племена в Индия: - конен народ с номадско скотовъдство, но отседнало земеделие. Строят градове- известни са 3 от тях, като 2 носят тяхното име: Кут или Кута (Куту) през 27-ми век пр. н.е. е имал население към 5000 души и площ към 100 акра. Той дори е описан в Стария завет на Библията. Бил е център на контрабандната търговия с лазурит и карнеол от Афганистан (Bell, 2003). Градът Гутиум също е наречен на тяхното име, т. к. акадците (чиито език са ползвали кутите в надписите си) са имали един и същ писмен знак за звуците “ку” и “гу” (Laessoe, 1963). Затова кутите са известни още като гути или гутеи. Столицата на кутите Аррата още не е открита, но основен претендент за нея е Годин тепе до Кангавар (Izady, 2004). През 27-ми век пр. н.е. е имала население от 1000 души и площ от около 100 акра. В Урук (Шумер) е открита обилна кореспонденция с Аррата от която става ясно, че кутите не са по-назад от шумерите в технологично и културно отношение. Даже шумерите искат от кутите архитекти и декоратори (Kramer, 1987). Държавата на кутите обаче не е била робовладелска и когато те завладяват Шумер разпускат всички роби. Това е било пагубно за живота на шумерската аристокрация и за това през 2354 г. до н.е. владетелят на Урук въстава и разбива “царя на кутите Тирикан” (Авдиев, 1948). Тогава кутите се връщат в Загрос. Царете на кутите са започнали да използват в своите надписи акадски език (Авдиев, 1948). Този период от шумерската история е известен с разцвет на строителството и литературата. Шумерската пропаганда нарича кутите “дракона от планините” и “врагове на боговете” от където става ясно, че те са вярвали в други божества, но е известен само един техен бог (Hallo, 1957). Археологически находки от кутите са намерени в Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) (Izady, 2004), Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.) и тепе Яхия-IV (3300-1800 г. пр. Хр.). В Сиалк тепе III са намерени печати, писана керамика правена на грънчарско колело (чакръг) и медни инструменти (Matheson, 2001). Предполага се, че селището на Сиалк тепе III е било завладяно в края на IV хил. пр. Хр. заради стратегическото му положение на пътя на търговията с лазурит (Костов, 2003). Това предполага, че кутите са контролирали тази търговия преди това. В тепе Яхия- IVc (3300-2900 г. пр. Хр.) са намерени глинени таблички с надписи (Matheson, 2001). Останките от двор и къща в Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) имат строителна техника поразително сходна с тази на българско село от XIX век - къщата е правоъгълна, строена с тухли от кирпич, измазани с кирпич и варова мазилка. Там е намерена и обилна фина глазурирана керамика правена на грънчарско колело (чакръг). Тази керамика е аналог на късен Урук (Matheson, 2001). Там са намерени и глинени таблички с цифри (Matheson, 2001) и сметки (Nissen,(1986), Schmandt-Besserat, (1986)). За съжаление все още се знае твърде малко за кутиите и религията им.             През 1696 г. пр. Хр. вавилонският цар Хаммурапи завладява кутите (Laessoe, 1963). Съдейки по данни на топонимите не след дълго кутите се изселват на изток и нахлуват в Индия през XV век. пр. Хр. по течението на р. Инд (Шопов, 2001, 2003). Има многобройни свидетелства от античността, че кутите етнически принадлежат към източно-иранските народи. В асирийските царски надписи се използва думата кутии за иранските народности (Parpola, 1970). В някои Ахеменидски надписи кутите се наричат още скити (вид източни- иранци).   2. Участие на древните българи в Ахеменидската персийска империя.         У нас няма целенасочени изследвания на персийските сведения и археологически находки за издирване на данни за древните българи въпреки, че вече се счита установено, че те са живеели в Бактрия (Памирските корени на древните българи (1996) - Национална конференция) дори по времето, когато тя е била част от Персия. А такива сведения са запазени дори в нашия бит и фолклор. Например израза “да обереш парсата”. Парса е старинна българска дума, която на български значи налог, такса, събиране на такса (Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век, 1974). На персийски обаче Парса е името на град Персеполис, който е построен единствено с такова предназначение - прибиране на таксите и данъците от сатрапиите (Saidi, 2001). Той е ползван само 3 дена в годината - на новогодишните празници, когато представители на народите в империята са носели данъците и дарове на императора. Сцената на тази процесия е изобразена реалистично от двете страни на двореца Ападана в Персеполис.  

 

Благодарности Настоящето изследване е проведено в рамките на договор 811/98 на Националния съвет за научни изследвания с ръководител Я.Й. Шопов.   Сходни статии: http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297628/_._._._.1_2_.3-47_2007_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303515/_-_._._._._._._20_Years_Indology_in_Sofia_University_Proceedings_of_the_International_Conference_held_at_29_June-_2_July_2004_in_Sofia_University_Press_St._Klement_Ohridsky_Sofia_2009_pp.311-_324 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/427196/_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1294972/_._-_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297647/_._._._._._._._20_._2009_-_29_2_2004_._.311-_324 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297685/Potential_and_Limitations_of_the_Archaeo-_geophysical_Techniques-_Golyamata_Kosmatka_In_honour_of_Dr.George_Kitov_Yavor_Y._Shopov_in_Along_the_Path_of_the_Past_-_Jubilee_book_in_honour_of_65-th_anniversary_of_Dr.George_Kitov._Edited_by_D.Dimitrova_IK_Aros_pp._204-209 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/131478/POTENTIAL_AND_LIMITATIONS_OF_THE_ARCHAEO-GEOPHYSICAL_TECHNIQUES http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297674/_-_._-_._-_65-_-_._204-209 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/964542/The_first_paper_on_the_Noahs_Flood_in_the_Black_Sea_Basin http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/131501/Noahs_Flood_and_the_Associated_Tremendous_Rainfall_as_a_Possible_Result_of_Collision_of_a_Big_Asteroid_with_the_Sun http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/131526/The_Oldest_Written_Version_of_the_Flood_Story_and_its_Relevance_to_the_Migrations_of_the_Ancient_Bulgarians http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434452/Ancient_Bulgarian_States-_Emerging_Structure_and_Migration_-_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434443/Bulgarian_State_tradition_during_centuries_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297014/_-_._._._B.A._M.Sci._PhD_P.D.F._YYShopov_at_Yahoo.com http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1301710/_-_._._._._._ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303594/_._._._.1_.24-34_2007_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297007/_-_15_16_2002_._ Ползвана литература:  Авдиев В.И.(1948) История древнего востока. ОГИЗ, Москва, стр.63-65.  Bell, J.W. (2003) Sumerian Cities. http://www.jameswbell.com/geog004sumeriancities  Бешевлиев В. Ирански елементи у прабългарите.- В: Сб. Античное общество. М., 1967, 237-247.  Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отг. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.214-222, 530-1, 594  Державин Н.С. (1946) История на България, т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.,Славиздат, С., с. 203-7  Димитров Д.Ил. (2002) Пан-европейски генетически проект (Резултати и значение. Българска перспектива). Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация – същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 февруари 2002 г., София, стр.6. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html  Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК ”Славика-РМ”, София, с.26  Добрев П. Добрева М.П.(2001) Древнобългарска епиграфика. Тангра Танакра ИК, София, 289 с.  Izady M. (2004) Evidence for the World’s earliest Beer and Wine making in Kurdistan. http://www.kurdistanica.com/english/history/archeology/arch-articles/arch-articles-04.html  Карманный хинди-русский словаръ. (1958) Димшиц З.М. ГИИНС, Москва, 1080 с.  Костов Р.И.(2003) Минералогичните познания на древните българи по някои средновековни източници.- 50 години Минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски”, Годишник, т.46, свитък I, Геология и геофизика, София, стр.1-7.   Kramer N. (1987) “Ancient Sumer and Iran: Gleanings from Sumerian Literature,” Bulletin of the Asia Institute, I  Луконин В.Г. (1977) Искусство древнего Ирана, М., Искусство, 232 с.  Laessoe,Jorgen (1963) People Of Ancient Assyria Translated from the Danish by F. S. Leigh-Browne- Assyrian International News Agency. Books Online. www.aina.org  Марр Н. (1925) Избранные работы, т. V, стр. 323-372.  Matheson S.A (2001) Persia - An Archeological Guide. Yassavoli Publications, Tehran, 204 p.  Nissen H. (1986) “The Development of Writing and of Glyptic Art,” in U. Finkbeiner and W. Rцlling, eds., Gamdat Nasr: Period or Regional Style? (Wiesbaden: Reichert, 1986)  Oppenheim L. (1969) Babylonian and Assyrian Historical Texts Relating to the Old Testament. 3-rd edition, Princeton, 1969, pp. 265-317.  Памирските корени на древните българи (1996) - Доклади на националната конференция за “Памирските корени на древните българи”, 7. X. 1995 г., НДК, София, 1996, Славика РМ.  Parpola S. (1970) Neo-Assyrian Toponyms, Alter Orient und Altes Testament 6, Kevelaer  Райчева Л. (2002) Писмени сведения за движението на племената кутии и техните наследници кутигурите.- сп. Авитохол, бр.18, стр. 44-54.  Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век (1974), изд. БАН, София, 606 с.  Saidi F. (2001) A Guide to Persepolis, Pasagardae and Naghshe- Rostam. Behdid publishers, Tehran, 192 p.  Schmandt-Besserat, D. (1986) “An Ancient Token System: The Precursor to Numerals and Writing,” Archaeology (November/December 1986)  Шопов Я. И. (1998) Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите - в:- кн. “Царственник на българското достолепие”, ИК “Иван Вазов”, София, стр.179-183  Шопов Я. Й. (2000) Най- ранни сведения за присъствието на прабългари в Двуречието.- Доклад на Националната научна конференция на тема: “2000: Приносът на Българите в Световната цивилизация”, 1- 2 ноември 2000 г, София.  Шопов Я. Й. (2001) Българската държавна традиция през вековете - Разширено резюме от лекцията изнесена на “Българския ден” в Европейския Университет във Флоренция на 4 Май 2001. - сп. Авитохол, бр.14, стр. 43-45. http://www.stranicata.com/snd/durzhavnata_tradiciq.doc  Шопов Я. Й. (2002-а) Най- ранни писмени сведения за присъствието на прабългари в Двуречието.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация – същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 февруари 2002 г., София, стр 9-10. http://www.seedot.com/civilization/bigprogram.html  Шопов Я., Т. Ялъмов, С. Шопова (2002-б) Древната религиозна система на прабългарите и въздействието и върху религиите в средна Азия. Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 февруари 2002 г., София, стр.8. стр 9-10. http://www.seedot.com/civilization/bigprogram.html Шопов Я.Й., Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, Л. Ненчев, Г. Канканосян (2002-в) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.- сп. Авитохол, бр.19, стр. 21- 30.  Шопов Я. Й. (2002-г) Количествена оценка на историческите твърдения. Първи приложения за оценяване на сродството на древните българи с други народи. Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 февруари 2002 г., София, стр.24-5.  http://www.seedot.com/civilization/bigprogram.html  Шопов Я. Й. (2003) Произход на топонима Мадара и разпространението му по света.- Изложение изнесено на кръглата маса “Мадарският конник” на 22 Март 2003 г в Софийския Университет “Св.Кл.Охридски”. (под печат)  Shopov Y.Y., L.Tsankov, L.N.Georgiev, A.Damyanova, Y. Damyanov, E. Marinova, D.C. Ford, C.J.Yonge, W. MacDonald, H.P.R.Krouse (1996) Speleothem Luminescence proxy Records of Annual Rainfall in the Past. Evidences for "The Deluge" in Speleothems."- in book "Climatic Change- the Karst Record", Ed. by S.E. Lauritzen. KWI , Bergen, p. 155-156 http://www.karst.edu.cn/igcp/igcp379/1997/part3-4-3.htm http://www.glnet.edu.cn/IGCP379/1997/part343.htm Фехер Г. (1941) Връзката на културата на прабългарите и маджарите с Иран.- Родина, 1940/1941, 2, 103- 114.  Hallo W. (1957) “Gutium”, in Reallexicon der Assyrologie III, Berlin and New York, 1957-71, pp.708- 720.  Hilprecht H.V. (1910) The Earliest Version of the Babylonian Deluge Story and the Temple Library of Nippur. University of Pennsylvania, Philadelphia. 65 p.  Zakarija ben Muhammed ben Mahmыd El-Kazwоni"s Kosmographie(1283), Fuesґs Verlag, Leipzig, Jahr: 1868;  Zakaria Kazvini (1283), Kosmographie, Leipzig, 1985      









Тагове:   парти,   траки,   Африка,   Македония,   китай,   Монголия,   археология,   обичаи,   Иран,   Акад,   Казахстан,   Узбекистан,   Кавказ,   Ирак,   народ,   Непал,   Ливан,   Омуртаг,   княз,   генетика,   македонци,   Афганистан,   Перси,   невеста,   кюрди,   Осетия,   Махабхарата,   антропология,   Мала Азия,   Средна Азия,   Таджикистан,   хуни,   българи,   херодот,   санскрит,   Русия,   египтяни,   Европа,   Тангра,   готи,   Балкани,   скити,   Турция,   гени,   Пакистан,   история,   дуло,   зороастризъм,   исторически,   албанци,   Индия,   гот,   баски,   генетични,   Кипър,   земеделци,   Сирия,   пакистанци,   келти,   персиа,   персийка,   арменци,   иракчани,   ДНК,   касти,   археологически,   Ирански,   Киргизстан,   палестинци,   Етиопия,   Близкият изток,   румънци,   потопа,   прабългари,   хазари,   Таркан,   арийци,   веди,   Шумер,   Волжска България,   Синди,   генетична,   памир,   хиндуистки,   сармати,   Каспийско море,   хромозоми,   днк изследване,   персеполис,   сасаниди,   индуси,   генетичната,   митохондрии,   будистки,   болгите,   Мидийци,   Велика Булгария,   балти,   осетинци,   уйгури,   Сардинци,   индоевропейци,   Персимитология,   узбекистанец кушанско царство,


Гласувай:
6
0



1. shtaparov - Уточнение
08.02.2012 02:00
Приятелю,доколкото знам,в оригинала си пише "Дучи Българ",а не "Кучи Българ". А това означава чисто и просто Дачи (Даки) Българ,т.е.- Дакийски Българи или Българи от племето Даки. Но ако пише "Кучи Българ",тогава значението е Кути Българ (т.е.- Българи от племето Кутии,а тези последните били продукт на множество различни преселения,довели до минимални промени в племенните имена и съответно са част от роднините на племена,носещи имена като Утии,Юдии,Юти,Ути,Узи,Ази,Аси,Бяси,Бьеси,Мизи и т.н.).
цитирай
2. profesionalist - За съжаление вашият коментар не е “уточнение”, а замъгляване на въпроса с волни интерпретации на тема имена на народи:
08.02.2012 15:45
За съжаление вашият коментар не е “уточнение”, а замъгляване на въпроса с волни интерпретации на тема имена на народи:
Според Васил Златарски (1918), (който е направил най-подробен анализ на отделните клонове на прабългарите тяхното местоживеене) клона Кучи-булкар първоначално е неправилно прочетен като Дучи-булкар, “защото К и Д едвам се различават в арменските ръкописи.”. Той твърди, че “От названието на Днепър- Кочо българите получили своето име Кучи-булкар.” Тази теза впоследствие намира всеобщо признание. В многотомната История на България (1981) се посочва, че “по течението на Днепър се намират котрагите, или кучи булгар, както личи от името им в Арменската география- Кучо или /Кудзо/ е прабългарското наименование на Днепър”. Тези трудове предполагат, че имената на клоновете идват от имената на реките, на които живеят, но обратното е по-вероятно (Шопов и др., 2008, 2009). Най-подробният етимологичен анализ на имената на клонове на прабългарите е направен от (Шопов и др., 2007).Освен това по никакъв начин името Даки не може да бъде изведено със закономерни потъмнения от Дучи, да не говорим за останалите посочени “минимални промени в племенните имена”. Това е безпочвена и безотговорна интерпретация на тема имена, без да се основава на законите на лингвистиката.

Използвани източници:
Васил Златарски (1918, 1972)- История на първото българско царство, том 1 - частъ 1 ( епоха на хунно - българското надмощие - 679 - 852 г. ) - "Наука и изкуство", 573 стр.

История на България (1981), т.2, Първа българска държава. Изд. на БАН, 505 с.

Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х., М. Мутафова, Азади, Г. Хнканосян, (2008) Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България и Иран. - Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски”. Annali, v.15, 2-4, pp.104-115
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434454/Similar_and_Identical_Toponyms_and_Ethnonyms_in_Bulgaria_and_Iran._
цитирай
3. profesionalist - Използвани източници:
08.02.2012 15:47
Използвани източници:
Васил Златарски (1918, 1972)- История на първото българско царство, том 1 - частъ 1 ( епоха на хунно - българското надмощие - 679 - 852 г. ) - "Наука и изкуство", 573 стр.

История на България (1981), т.2, Първа българска държава. Изд. на БАН, 505 с.

Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х., М. Мутафова, Азади, Г. Хнканосян, (2008) Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България и Иран. - Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски”. Annali, v.15, 2-4, pp.104-115
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434454/Similar_and_Identical_Toponyms_and_Ethnonyms_in_Bulgaria_and_Iran._

Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х. Азади, Г. Хнканосян, М. Мутафова (2009) Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България, Индия и Иран. - в: 20 години Индология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” -Доклади от международната юбилейна конференция, проведена от 30 юни - 2 юли 2004. в София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, стр. 311- 324.
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297647/_._._._._._._._20_._2009_-_29_2_2004_._.311-_324

Шопов Я. Й., П. Димитров, Д. П. Димитров, Б. Шкодров (2007а) - Българската държавност и пренасянето и в Европа. (Потопът: най-стари писмени свидетелства и миграциите на българите). Доклад на Международната научна конференция “Българската държавност в Европа пред своя 20 век”, 18-20 март 2005 г., Исторически факултет на Софийският Университет “Св. Климент Охридски”. - Авангардни изследвания на древните българи, т.1, стр.3- 23.
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1294895/Bulgarian_State_Tradition_and_its_Delivery_to_Europe._The_Deluge_Oldest_Written_Evidences_and_Migrations_of_Bulgarians._Yavor_Y._Shopov_Petko_Dimitrov_Dimitar_Dimitrov_and_Bono_Shkodrov

цитирай
4. shtaparov - Всичко е включено в семантични гнезда и грешката е изключена:
09.02.2012 19:25
Ако в оригинала все пак пише "Кучи Българ" (~),тогава значението не е "Българи от племето Даки",а Кути Българ (Гети Българ),сиреч- Българи от племето Кути (Българи от племето Гети т.е. Готи). Тук няма волни интерпретации,понеже всичко е проверено и има установено място в "Народностното" семантично гнездо,което съвършено изключва възможността част от древно- Българските племена да са водили имената си от названията на реки,както неправилно се прави и взаимовръзката "Волга- Волгари". "Анализът" обяснява откъде е могла да дойде заблудата в случая,обяснява и защо много от древните Български племена (като Венетите например) често сменявали имената си.
цитирай
5. profesionalist - Това вече звучи по-достоверно от историческа и археологическа гледна точка
09.02.2012 21:19
Това вече звучи по-достоверно от историческа и археологическа гледна точка, доколкото "КУЧИ БАЛКАР" и КУТИГУРИ са описани в посочените източници като различни клонове на прабългарите, често живеещи в непосредствена близост. Етимологичния анализ на имената им показва еднакъв произход и значение, а приставката ГУРИ означава народ, следователно КУТИГУРИ означава НАРОДА КУТИ (Шопов и др., 2007а). Т.н. “племе КУТИ” е един от най-могъщите народи от зората на цивилизацията. Акадците (чиито език са ползвали кутите в надписите си) са имали един и същ писмен знак за звуците “ку” и “гу” (Laessoe, 1963), поради което едни източници ги наричат КУТИ, а други ГУТИ и това са еквивалентни имена. Името ГОТИ се извежда лесно от ГУТИ, доколкото О и У са свободнозаменяеми в топонимите (Шопов и др., 2008, 2009). Има публикации, в който се развива тезата, че ГОТИ и ГЕТИ са един народ, а генетическите изследвания показват близост на гените на съвременните БЪЛГАРИ и ГОТЛАНДЦИ (Шопов и др., 2007), която не може да бъде обяснена по друг начин. Нашият най- добър специалист по археология на гетите е д-р Диана Гергова. В няколко частни разговора тя ми посочи ред сходства в археологическите култури на ГЕТИТЕ и ПРАБЪЛГАРИТЕ, но тя смята, че е изключено това да е един и същи народ.
Laessoe, Jorgen (1963) People Of Ancient Assyria Translated from the Danish by F. S. Leigh-Browne- Assyrian International News Agency.
цитирай
6. profesionalist - хиляди топоними и хидроними (имена на реки, езера и др. водоеми) са образувани от имената на българските клонове,
09.02.2012 21:21
Да в действителност не древно- Българските племена са получили имената си от названията на реки, а хиляди топоними и хидроними (имена на реки, езера и др. водоеми) са образувани от имената на българските клонове, по местата, които са населявали (Шопов и др., 2008, 2009). По това също се установява, че правилното име е Кучи, а не Дучи: Много селища гр. Кучи и гр. Кути има в Иран, в Пакистан, Индия и Бангладеш, Афганистан, та дори и в Китай (едно от имената на гр. Куча в Таримската котловина е Кучи). По няколко селища Кучи и Кути (дори Кути Стари) има и в Русия и Украйна и то точно на територията на Велики Болгар и Волжка България. У нас са запазени производните форми на имена на селища- Кучина и Кутино (Шопов и др., 2009). Следователно името КУЧИ е много продуктивно на топоними (дава имената на 111 селища), а в същото време ДУЧИ почти не образува топоними (дава имената само на 4 селища, 3 от които в Нигария...). Древните българи са разнасяли тези имена при техните миграции. Дори при съвременната миграция, когато едно старо име на град или област се появи на ново място, то това винаги се дължи на миграция на население от старо място, носещо това име (затова на картата на Америка има десетки градове и села с имена Лондон, Париж, Москва и т.н.). Затова историческата наука използва характерните за един народ топоними като важни индикатори за неговото присъствие в даден географски район.(Българите. Атлас, Колектив. Александър Фол (редактор). Тангра Танакра ИК, София, 280 с. 2001). Особено висока степен на достоверност дават етнонимите (топоними и хидроними формирани от етническите имена на даден народ и неговите клонове и родове). Те дават информация дори за структурата на държавата.
цитирай
7. profesionalist - Допуснал съм неточност в цитирането в по-предишния коментар
09.02.2012 21:28
Генетическите изследвания показват близост на гените на съвременните БЪЛГАРИ и ГОТЛАНДЦИ според Шопов Я. Й. (2007) Генетични изследвания за произхода на българите и близостта им с други народи. Авангардни изследвания на древните българи, т.1 (2), стр.3-47, (2007)
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1374736/_._._2007_._-_IX
цитирай
8. shtaparov - Готите са били древно- Български племена:
25.02.2012 13:10
profesionalist написа:
Това вече звучи по-достоверно от историческа и археологическа гледна точка,доколкото "КУЧИ БАЛКАР" и КУТИГУРИ са описани...като различни клонове на прабългарите,често живеещи в непосредствена близост.Етимологичния анализ на имената им показва еднакъв произход и значение,а приставката ГУРИ означава народ,следователно КУТИГУРИ означава НАРОДА КУТИ (Шопов и др., 2007а). Т.н. “племе КУТИ” е един от най-могъщите народи от зората на цивилизацията. Акадците (чиито език са ползвали кутите в надписите си)са имали един и същ писмен знак за звуците “ку” и “гу”(Laessoe,1963), поради което едни източници ги наричат КУТИ,а други ГУТИ и това са еквивалентни имена.Името ГОТИ се извежда лесно от ГУТИ,доколкото О и У са свободнозаменяеми в топонимите(Шопов и др., 2008, 2009).Има публикации, в който се развива тезата,че ГОТИ и ГЕТИ са един народ,а генетическите изследвания показват близост на гените на съвременните БЪЛГАРИ и ГОТЛАНДЦИ (Шопов и др., 2007),която не може да бъде обяснена по друг начин.Нашият най-добър специалист по археология на гетите е д-р Диана Гергова.В няколко частни разговора тя ми посочи ред сходства в археологическите култури на ГЕТИТЕ и ПРАБЪЛГАРИТЕ,но тя смята,че е изключено това да е един и същи народ.Laessoe, Jorgen(1963)People Of Ancient Assyria Translated from the Danish by F.S.Leigh-Browne-Assyrian International News Agency.

Г-жа Гергова забравя,че Готските лични и племенни имена са "пра"- Български,а не германски. Ето примери,изведени от "Ангеловия анализ" и цитирани в коментарите към други блогове (вкл. sparotok.blog.bg):
1. Видимер= Будимер (Будимир), Витомер (Витомир).
2. Аларик= Тяларик (Телерик,Телериг).
3. Конрад= Кобрад (Коврат,Кобрат).
4. Фридрих (Фредрик,Фредерик)= Предраг (Предъраг,Передъраг- в пълногласна форма Передърагъ).
5. Тотила= Татила (Атила,Ахила), Батила (Бажила,Божила,Божилъ), Тошила (Тошаря) и т.н.
6. Урфила= Пурвила (Первола,Перволъ),т.е.- Първи църковен предстоятел.
7. Ричард= Речирад.
...и т.н.,и т.н.
цитирай
9. profesionalist - shtaparov - Готите са били древно- Български племена:
28.02.2012 20:57
Г-жа Гергова не забравя нищо, но е на ясно, че малките имена не определят етническата принадлежност на един народ. Например повечето малки имена, които се срешат сега в България не са български. Винаги малките имена са били въпрос на мода
цитирай
10. shtaparov - Модата е съвременно явление
01.03.2012 01:31
profesionalist написа:
Г-жа Гергова не забравя нищо, но е на ясно, че малките имена не определят етническата принадлежност на един народ. Например повечето малки имена, които се срешат сега в България не са български. Винаги малките имена са били въпрос на мода

Модата е явление от Ренесанса и от съвременната епоха,а древните ариани и езичници не са се поддавали лесно на каквото и да било влияние извън сферата на религиозните им възгледи,както се случва сега. Ако изведнъж инките започнат да носят испански имена това не означава,че модата сред тях е била такава,а че те са били завладени и подчинени от испанците и са били принудени да приемат религията на испанците. А цитираните имена определено са си Готски- опитайте се да отречете това пред germantiger.blog.bg и ще видите какво ще последва. Готски,ама Български- както би казал Дуклянският презвитер. Поздравления!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: profesionalist
Категория: Политика
Прочетен: 198850
Постинги: 34
Коментари: 65
Гласове: 74
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930