Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2014 11:51 - КАКЪВ Е ПРОИЗХОДЪТ И СМИСЪЛЪТ НА НАРОДНИЯ ИЗРАЗ “ЗОР- ЗАМАН”?
Автор: profesionalist Категория: Новини   
Прочетен: 3750 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 22.01.2014 14:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Бюлетин на института по Древни цивилизации, бр.4, 15.01. 2014 г.   Какъв е произходът и смисълът на народния израз “зор- заман”? Я. Й. Шопов
Институт по древни цивилизации, София, YYShopov@Yahoo.com               Много хора са се питали от къде идва израза “за зор-заман”, който често употребяваме в смисъла на за всеки случай. Очевидно е, че “заман е старинна българска дума, чиито смисъл сме изгубили с времето и с прогресивното навлизане на литературния български в нашия бит. Думата зор” употребяваме често и днес в смисъла на нужда, необходимост от, усилие и т.н. От нея се образуват и ред производни думи, като “озорвам се”, “зорна” и “зорлем”. Петкова (2009) подчертава, че образуването на тези производни думи в българския се подчинява на моделите на хинди, а в българския тези думи имат характерното си звучене както в хинди. Още преди нея Шопов, и др. (2002, 2005) достигат до аналогични заключения, че граматическите правила, по които се образуват фамилните ни имена са същите като тези в хинди, а хиляди български фамилни имена, които сега са неразбираеми за нас имат ясно значение на хинди.             Първият изследовател, който забеляза, че нашият израз “за зор-заман” е разбираем на хинди и фарси е Десислава Петкова (Петкова, 2009). Това е част от нейната дипломна работа по Индология, която беше докладвана на един от най-престижните и компетентни научни форуми по индология провеждан у нас - Международната юбилейна конференция на специалност Индология на Центъра по Източни езици и култури на “Св. Климент Охридски”. Обаче тя не анализира конкретното значение на думите зор” и “заман” в българския и в хинди. Все пак нейният доклад беше толкова впечатляващ, че реших да проверя прецизността на превода и’ и да изясня самостоятелния смисъл на думата “заман, който ние сме изгубили.             Думата “заман (чиито самостоятелен смисъл ние сме изгубили, но я възприемаме като наша родна дума и я употребяваме, без да се замисляме какво означава) значи да бъдеш сигурен, сигурност (The being surety, suretiship) на хинди (Shakespear,1834).             Обаче от оцелелите в българския значения на думата “зор” - нужда, необходимост от, усилие не може да бъде изведено значението на израза “за зор-заман” - за всеки случай. То обаче може да бъде изведено от едно от значенията на думата зор” в хинди според най- подробния речник на хинди- Shakespear (1834) – максимално (extremely).Така значението на нашия израз за зор-заман” на хинди е зада бъдеш максимално сигурен”, което е еквивалентно на нашето значение на този израз - за всеки случай и го описва с изключителна яснота и прецизност в смисъла: - за да бъдеш максимално сигурен в начинание в успеха, на което се съмняваш. Сходството на много наши старинни думи с тези от хинди никак не е случайно: - На едно обсъждане в Софийския университет питах един индийски професор по славистика, който е женен за българка (и за това знае перфектно български и хинди) дали му е направило впечатление, че има твърде много общи по звучене и по значение думи в български и хинди. Неговият отговор беше: “ООО ДА, ТЕ СА НАД ХИЛЯДА, ПРИ ТОВА НЕ СА СЛУЧАЙНИ, А СА НАЙ-ВАЖНИТЕ - ТЕЗИ СВЪРЗАНИ С ДОМА, РОДА И СЕМЕЙСТВОТО. ТОВА СА ТАКИВА ДУМИ, КОИТО НЕ СЕ ПРЕДАВАТ КАТО ЧУЖДИЦИ ОТ ЕДИН ЕЗИК В ДРУГ. ВСИЧКИТЕ ВИ РЕДКИ РОДНИНСКИ ДУМИ СА СЪЩИТЕ В ХИНДИ. ГЛЕДАЙКИ НАС, ИНДИЙЦИТЕ СЕГА ВИЕ ВИЖДАТЕ ВАС ПРЕДИ ДВЕ ХИЛЯДИ ГОДИНИ. ДОКАТО ВИЕ СТЕ МНОГО ВЪЗПРИЕМЧИВИ КЪМ КУЛТУРНИ ЯВЛЕНИЯ, ИНДИЙЦИТЕ СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОНСЕРВАТИВНИ И НЕ СА СИ ПРОМЕНИЛИ ОБИЧАИТЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 2000 ГОДИНИ”. В същност с това той отговори на загадката, защо в българския бит и фолклор има твърде много думи, чието значение сме загубили и ни звучат едновременно свои, но неразбираеми... Становището на индийския професор беше толкова впечатляващо и невероятно (особено що се касае за роднинските ни термини, чието значение вече и ние сме започнали да загубваме), че реших сам да го проверя верността му. Сходствата на думи в български и хинди могат да се разделят по степени на значимост и устойчивост на термините в езика. Най- висшето ниво по значимост са роднинските термини, защото те се пренасят от един език в друг само при директно смесване на двата народа (Шопов, и др., 2005). За изследване на сходните роднински термини в български и хинди търсихме 67 български роднински термини в хинди и още 11 избрани славянски, ирански, индо- арийски, угро- фински и тюркски езика. От тях в хинди намерихме 43 сходни думи (64% от всички изследвани термини). С това хинди се нарежда на първо място (след урду) по сходство с българските роднински термини измежду всички съвременни официални езици (Шопов и Ялъмов, 2005б). Генетичните изследвания за произхода на българите и близостта им с други народи доказват, че в действителност е имало директно смесване на българите с 7 народа живеещи в Пакистан (вкл. синдхи и пакистанци) и с два индуски народа и гуджарати живеещи в Индия (Шопов, 2007г). От изследваните европейски и ирански езици най-много роднински термини сходни с нашите има в руски - 24 сходни думи (36%) и в украински - 22 сходни думи (33 % от всички изследвани термини), но в тези езици те се срещат само като диалектни форми (Шопов и Ялъмов, 2005б). Това се обяснява от факта, че остатъците от Волжките и Кубратовите българи са се смесили с околното руско и украинско население, което е исторически факт. Сходството на роднинските ни термини с иранските езици е много ниско (под 11%). Това е учудващо предвид изключително високата корелация на старинните имена на професии в българския (запазени във фамилните ни имена) и в иранските езици (Шопов и др., 2002). Например за пушту и български тя е 71%! Това показва, че роднинските термини се пренасят от един език в друг само при директно смесване на двата народа. Многобройни данни за хиляди селища на древните българи на територията на днешна Индия и Пакистан са публикувани отШопов (2007б), Шопов и др. (2005а, 2009, 2012) и от Shopov et al.(2009). Данни за стари държави на древните българи, обхващащи части от земите на Индия и Пакистан са публикувани отШопов (2001) и Шопов и др. (2007а, в, 2012).  image Заключение Идеята на това изследване е да се намери произхода на неславянските изрази в българския, които с лека ръка смятаме за турски и с всякакви средства се опитваме да изкореним от нашия език. Тези изрази са безценно езиково наследство, криещо повече информация за древната история на българския народ, отколкото многотомните съчинения по българска история.             Пазете езиковото ни наследство в народните ни думи и изрази (Шопов, 2012)! Това е безценно наследство, което носи в себе си закодирана информация за българската история. Индийският език хинди е един от ключовете за разчитане и разбиране на това познание. Използвана литература: Петкова Д. (2009) Думите са птици (поглед върху общите думи в български език, хинди и фарси) в: 20 години Индология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” - Доклади от международната юбилейна конференция на специалност Индология на Центъра по Източни езици и култури на “Св. Климент Охридски”, проведена от 30 юни - 2 юли 2004. в София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, стр. 304- 310. Shakespear J. (1834) A dictionary, Hindustani and English: with a copious index, fitting the work to serve, also, as a dictionary of English and Hindustani. 3rd ed., much enl. London: Printed for the author by J.L. Cox and Son: Sold by Parbury, Allen, & Co., Шопов Я. Й. (2001) Българската държавна традиция през вековете - Разширено резюме от лекцията изнесена на “Българския ден” в Европейския Университет във Флоренция. сп. Авитохол, бр.14, стр. 43-45 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434443/Bulgarian_State_tradition_during_centuries_   - Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация – същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 февруари 2002 г., София, стр.4-6.   http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1369603/_._._._2001_-_ Шопов Я. Й., Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, Л. Ненчев, Г. Кхнканосян (2002) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход. -Доклад на Националната научна конференция на тема: “2000: Приносът на Българите в Световната цивилизация”, 1- 2 ноември 2000 г., Исторически факултет на Софийския Университет “Кл. Охридски”, София. - сп. Авитохол, бр. 19, стр. 21 - 30. http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/427196/_   Шопов Я. Й., Т. Ялъмов, Л. Цанков(2005) Сходни думи и старинни термини в български и хинди- произход и значение- в: 20 години Индология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” -Доклади от международната юбилейна конференция на специалност Индология на Центъра по Източни езици и култури на “Св. Климент Охридски”, проведена от 30 юни - 2 юли 2004. в София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, стр. 49-65               в кн.: Древните българи в основите на световната история, материалната и духовната култура и цивилизация, изд. Дафна, София 2005, стр.31- 46. http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303515/_-_._._._._._._20_Years_Indology_in_Sofia_University_Proceedings_of_the_International_Conference_held_at_29_June-_2_July_2004_in_Sofia_University_Press_St._Klement_Ohridsky_Sofia_2009_pp.311-_324   Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, М. Мутафова, Х. Азади, Г. Хнканосян(2005а) Неизвестни данни за миграциите на древните българи в Евразия: Данни от топоними, хидроними и етноними. - в кн. "Корени на българската цивилизация”, изд. Бул Корени, София, стр. 241- 251.   http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1362228/_._-_._._._._._._._2005_ Шопов Я. Й., Ялъмов Т. (2005б) Сравнителен анализ на роднинските думи и термини в български и други езици. - Доклад на Втората сесия на Общобългарската научно-практическа конференция, София 21-23 март, 2005 г. Шопов Я. Й., П. Димитров, Д. П. Димитров, Б. Шкодров (2007а) - Българската държавност и пренасянето и в Европа. (Потопът: най-стари писмени свидетелства и миграциите на българите). Доклад на Международната научна конференция “Българската държавност в Европа пред своя 20 век”, 18-20 март 2005 г., Исторически факултет на Софийският Университет “Св. Климент Охридски”. - Авангардни изследвания на древните българи, т.1, стр.3- 23. http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1294895/Bulgarian_State_Tradition_and_its_Delivery_to_Europe._The_Deluge_Oldest_Written_Evidences_and_Migrations_of_Bulgarians._Yavor_Y._Shopov_Petko_Dimitrov_Dimitar_Dimitrov_and_Bono_Shkodrov   Шопов Я. Й. (2007б) Мадара и Мадарския конник- произход и значение на топонима Мадара.-Изложение изнесено на кръглата маса “Мадарският конник” на 22 Март 2003 г, Исторически факултет на Софийския Университет “Св.Кл.Охридски”, Авангардни изследвания на древните българи, т.1 (1), стр.40-44,   http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297014/_-_._._._B.A._M.Sci._PhD_P.D.F._YYShopov_at_Yahoo.com   Шопов Я. Й., Л. Цанков (2007в) Българската държавна традиция през вековете (от Потопа до наши дни) Авангардни изследвания на древните българи, т.1 (1), стр 53-56   http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434452/Ancient_Bulgarian_States-_Emerging_Structure_and_Migration_-_   Шопов Я. Й. (2007г)Генетични изследвания за произхода на българите и близостта им с други народи. Авангардни изследвания на древните българи, т.1 (2), стр.3-47, (2007)   http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297628/_._._._.1_2_.3-47_2007_   Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х. Азади, Г. Хнканосян, М. Мутафова (2009) Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България, Индия и Иран. - в: 20 години Индология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” -Доклади от международната юбилейна конференция на специалност Индология на Центъра по Източни езици и култури на “Св. Климент Охридски”, проведена от 30 юни - 2 юли 2004. в София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, стр. 311- 324.   http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297647/_._._._._._._._20_._2009_-_29_2_2004_._.311-_324   Shopov Y. Y., Т. Yalamov, P. Dimitrov, D. Dimitrov and B. Shkodrov (2009b) Initiation of the Migration of Vedic Aryans to India by a Catastrophic Flooding of the Black Sea by Mediterranean Sea during the Holocene.” Extended Abstracts of LIMPACS-3 International Conference of IGBP, PAGES, 5-8 March 2009, Chandigarh, India, pp.126-127.   http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1331198/INITIATION_OF_THE_MIGRATION_OF_VEDIC_ARYANS_TO_INDIA_BY_A_CATASTROPHIC_FLOODING_OF_THE_FRESH_WATER_BLACK_SEA_BY_MEDITERRANEAN_SEA_DURING_THE_HOLOCENE._Yavor_Y._Shopov1_odor_Yalamov_Petko_Dimitrov_Dimitar_Dimitrov_and_Bono_Shkodrov   Шопов Я. Й., Ялъмов Т., (2012) Потопът в Черно море, древните преселения предизвикани от него и значението им обособяването на европейските народи -Доклад на семинар на Института по Древни цивилизации и на лабораторията по Археогеофизика изнесен на 8 Ноември 2012 г. в Софийския Университет "Св. Кл. Охридски"   http://www.youtube.com/watch?v=6sYDmK8LW0U Шопов Я. Й., (2012) Смисълът на израза “дилмано, дилберо” от известната народна песен “Дилмано, дилберо, кажи ми как се сади пиперо?”Бюлетин на института по Древни цивилизации, бр.1, 19.02. 2012 г. http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1449526/_2012_._._










Гласувай:
4
0



1. demograph - Много ценен материал
22.01.2014 13:11
Подтикващ към размисъл.. Ако към това се добавят митологическите съвпадения /ВЕДА "Славяна" - ВЕДИ/се получава красивата картина на едно забележително минало на предците ни.
цитирай
2. profesionalist - съвпадения /ВЕДА "Славяна" - ВЕДИ/
22.01.2014 14:14
demograph написа:
Подтикващ към размисъл.. Ако към това се добавят митологическите съвпадения /ВЕДА "Славяна" - ВЕДИ/се получава красивата картина на едно забележително минало на предците ни.

Тези съвпадения не са случайни. Внимателния анализ на Веда словена показва, че тя е аналогична по структура и по начин на разпространение на индийските веди. Съдържанието на двата епоса също има много общи черти:
https://www.academia.edu/1226604/_-_15_16_2002_._ стр.8
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: profesionalist
Категория: Политика
Прочетен: 255786
Постинги: 34
Коментари: 65
Гласове: 86
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031