Хамлет, сцената с Йорик,
Превод от Л.Огнянов, 1962 г.
ХАМЛЕТ: Дай да го видя. Ах, бедният
Йорик! Аз го помня, Хорацио; безкрайно
остроумен веселяк, неизчерпаемо находчив.
Хиляди пъти ме е носил на гръб. А сега
цялата ми душа тръпне от погнуса; повдига
ми се, като го гледам. Тук са били устните му
– сам не знам колко пъти съм ги целувал.
Къде са сега твоите закачливи шеги, подска-
чания, твоите песнички, твоите светкавични
смешки, от които цялата трапеза се заливаше
от смях? Ни една ли не ти остана – поне да се
присмееш на собствената си озъбена челюст?
Какво си тъй оклюмал? Върви в стаята на
някоя дама, кажи й: ако ще цял пръст червило
да маже по лицето си, пак такъв лик я чака,
поразсмей я с това... Моля ти се, Хорацио,
отговори ми на тоя въпрос: как мислиш,
и Александър ли е изглеждал така в земята?
ОСТИХОТВОРЯВАНЕ НА
СЦЕНАТА ЗА ЙОРИК
Дай ми го, да видя. Йорик, бедни!
Помня го, Хорацио, тъй весел беше.
Кои ли думи е изрекъл той последни,
смешник изглеждаше дори когато спеше.
Хиляда пъти ме е носил той на гръб,
а днес душата ми потънала е в скръб
и старото познанство днес не стига –
гледам го с погнуса, така ми се повдига.
Ей тука устните били са,
целувал съм ги многократно,
а ето, че животът го отписа
и няма да го върне тук обратно.
Къде са твойте песни и шеги,
и смешки, и закачки знойни,
с които на трапезата плени
приятели и гости многобройни.
Не пазиш ли поне една изява,
за да можеш сладкодумно, от сърце,
да покажеш как духът не се предава
и надсмива своето озъбено лице.
Защо си тъй оклюмал днеска?
Върви при свойта дама и кажи –
дори лицето си с червило да наплеска,
накрая като тебе тука ще лежи.
Ти вярваш ли у нея разумът да надделее
и над самата себе си да се надсмее?
Хорацио – дали и Александър Македонски,
след многобройните победи войнски
така изглеждал е в земята,
като на Йорик, бедния, главата?
ПО ШЕКСПИР ДНЕС
О, беден, нещастен клиент,
ти бе красив левент,
а днеска я се виж –
изглеждаш странно и вониш.
А беше време – ти дойде
да искаш опции к‘ви ли не
и твоите капризи
създадоха у мен безбройни кризи.
Но аз не се предадох,
всичко искано ти дадох,
накрая те благослових
и с теб уиски пих,
а ти щастливо отлетя
с новата закупена кола.
Каква съдба проклета –
не послуша ти съвета,
че любовта към скоростта и питието
водят винаги в небитието.