Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2012 16:53 - Български думи и старинни термини в индийския език- произход и значение !
Автор: profesionalist Категория: Политика   
Прочетен: 11960 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 29.12.2013 18:26


Сходни думи и старинни термини в български и хинди- произход и значение   доц, д-р Я.Й.Шопов, Т. Ялъмов, доц, д-р Л.Т. Цанков Институт по интердисциплинарни изследвания на древни цивилизации.   Резюме Намерихме общо 1020 общи по значение и произношение думи в българския език и хинди; древно български етноними в Индия и имена на ведически божества в българския език и фамилии Намерени са 328 общи или сходни по значение и произношение думи в български и хинди (3,5 % от най- често употребяваните думи в съвременния хинди). Корелацията на българския със санскрит е многократно по-ниска. Това навежда на мисълта, че в хинди са останали следи от директни древни контакти на индусите с жив древно- български език. Освен общите думи са открити 647 различни древно- български етнонима (имена на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними) образувани с основа родовите имена на древните българи (кутигури, утигури, Дуло и т.н.)) в Индия + 45 имена и синоними на 33 ведически или хиндуиски божества в българските имена или фамилии, или имащи функции, които се разбират на български по имената им (които са на санскрит). Имената на тези божества образуват 74 български фамилни имена.  
Пълният текст се намира тук:
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303515/_-_._._._._._._20_Years_Indology_in_Sofia_University_Proceedings_of_the_International_Conference_held_at_29_June-_2_July_2004_in_Sofia_University_Press_St._Klement_Ohridsky_Sofia_2009_pp.311-_324
Цел: Издирване на сходни думи и старинни термини в български и хинди и търсене на техния произход.   Материал и методика:Използвани са речниците Shakespear (1834), Карманный хинди- русский словарь, (1958) и Русско- хинди словарь, (1957). Те са съпоставени с известните, редките и остарелите думи в българския (Български тълковен речник (1973) Речник на редки, остарели и диалектни думи (1974), Български етимологичен речник (1971, 1979, 1986), Иванова Н., Радева П. (1985)). Изследвани са и имената на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними) в Индия съдържащи се в географската информационна система (GIS). От тях са извадени българските етноними (топоними формирани от етническите имена на българите, техните клонове (Кутигури (Кутригури), Утигури (Утригури, Утии), Оногури (Оногундури), Ургури, Кучи- Булгар, Купи- Булгар, Котраги) и династични родове (Дуло)).   Исторически бележки: Още акад. Державин (1946) демонстрира, че българите по своя произход “принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи”. До тези заключения той достига на базата на палеолингвистичен анализ, направен от акад. Н. Марр (1925). Напоследък Петър Добрев (1994, 1995,а,б), Шопов (1988, 2001, 2002-а, г, 2003, под печат), Шопов и др. (2002-б, в, под печат), Димитров (2002) Ненчев, (2002), Хнканосян (2002), Мутафова и Мутафов (под печат) и някои други изследователи убедително доказаха, че прабългарите са индоевропейски народ от източно-иранската група. Народите от тази група са наричани още ведически арийци (този термин няма нищо общо с измислената от хитлеризма супер-раса). Те са изиграли ключова роля при формирането на индо- европейската езикова общност, защото са колонизирали Индия и са занесли там ведическата култура и ведите. При това част от тях се е смесила с коренното население на Индия и е осъществила връзката между европейската и индийската компонента на индо- европейците. Смята се, че началото на този процес е станало около 1500 г. пр.Хр. в горното течение на р. Инд (Кашмир и Пенджаб).      Според Теофилакт Охридски прабългарите са имали религия като скитите (Златарски, 1970). Скитите са ираноезични народи, говорещи един и същ език (Всемирная история, 1955). Всички ираноезични народи са изповядвали религии, явяващи се разновидности на зороастризма. Основните различия в тях са в имената на боговете. Иранистът Абаев (1962) подчертава, че според Херодот общоскитските богове са 7, какъвто е началният брой на Адитите- водещият брой богове в митологията на ведическите арийци и в зороастризма. Според някои изследователи най-старите части на Авестата (свещената книга на зороастризма) са написани на бактрийски език, който е ирански език (Всемирная история, 1955). Според Добрев (1994) имената бактрийци и българи (балхара) са били използвани като синоними. Нещо повече, в самата Авеста (21-вата книга на авестата- Вендидат, глава I) върховният бог Ахурамазда изброява 16-те арийски страни, които е създал, между които на 4-то място е Бактрия, “държаща високо знамето” му, и дори страна (област от древен Иран) наречена Варна (Хрестоматия по истории древнего Востока. ,ч.II, 1980). Когато едно старо име на град или област се появи на ново място, то това обезателно се дължи на миграция на население от старото място (Шопов,под печат-б). По тази логика името Варна просто е донесено от зороастрийци (прабългари), които са живели в областта Варна в Иран (Ариана) в дълбока древност още преди миграцията им към северна Индия. Това е едно достоверно доказателство за етническата и езикова принадлежност на прабългарите към иранските народи и участието им в миграцията на източните иранци в колонизирането на северна Индия.   Лингвистични бележки: Степента на сродство на българския и прабългарския език с източно- иранските, западно- иранските и индо-арийските езици е определена с корелационен анализ на някои от тези езици с основите на българските фамилии (Шопов и др., 2002в). Корелацията е най-висока с източно- иранските езици и затова прабългарският език може да се отнесе към тази група езици. Съвременните изследвания показват висока степен на корелация между източно- иранските езици (Шопов и др., 2002в и Ненчев, 2002) и фарси (Хнканосян, 2002, Мутафова и Мутафов, под печат) с древно- българските думи в съвременния български език. Голяма част от тези ирански думи не се срещат в турския език. Иранистите доказват (Фаюзи, 2004), че в българските речници нерядко персийски думи се дават като турски. Шопов, (1998, 2001), Шопов и др.(2002в), Ненчев (2002) и Хнканосян (2002) посочват, че ролята на турския език като вносител на персийски думи в българския е многократно завишена и надценена. Шопов (1998) цитира исторически факти, че българското влияние върху турския език е многократно по- голямо от турското влияние върху българския език. Причина за това е исторически документираната (Симидов, 1900) традиция турците да се женят предимно за жени от поробените от тях народи (българи, перси, кюрди и др.). (Например Филип Тотю е станал хайдутин, защото турци отвлекли за жена любимата му братовчедка). Така посочените езици навлизат в турския като майчини езици. Българите от малките селища са пазили ревностно езиковата си чистота, за да се предпазят от асимилация от турците (Симидов, 1900). Следователно етимологията на много думи, смятани за турски, трябва да бъде преразгледана (Ненчев, 2002) в светлината на твърдо установения с генетичен анализ източно- ирански произход на съвременните българи (Димитров, 2002). Като пример ще посочим широко разпространената заблуда, че чорбаджия е турцизъм, но в турския език "чорбаджи" значи “обръщение към знатен християнин” или “капитан на еничарите” (Турецко- руский словарь, 1945), а българите са основният християнски народ в османската империя. Следователно "чорбаджи" е българизъм в турския език.      Ведите са били разпространявани устно на ведически санскрит (McDonell,1976), който е синтетичен език, създаден от най-доброто от арийските наречия след езиковите потъмнявания при преход на думи от иранските в индийските езици. Така езикът на арийците навлиза в езика на местното население и образува индо- арийските езици (хинди, непали и др.). Това ни дава основание да потърсим паралели на прабългарския и българския език от миналия век с тези групи езици. Това също показва, че прабългарите са били носители на ведическата религия в древни времена (Шопов и др., 2002-в).       При търсене на паралели между основата на българските фамилни имена и думи в хинди се оказа, че не само основите, но и суфиксите на фамилните имена съвпадат както по звучене и значение, така дори и по начин на употреба (Шопов и др., 2002-в). В резултат на усилената дейност на панславистите преобладаващата част от думите - основа на фамилните ни имена, са изчезващи или напълно изчезнали от езика ни за по-малко от 150 години. Те са обявени за турцизми и систематично и целенасочено са изваждани от българския език, под предлог за детуркизация на българския език. Самият процес на детуркизация води до отстраняването на много прабългарски думи, които са навлезли в турския език от българския или персийския език. Исторически документирано е, че "турците, за да разхубавят грозната си нация, са се женели за българки" (Симидов, 1900). Така от езика на жените и майките им в турския език навлизат много български думи като майчин език. Звучи невероятно, но от около 2000 фамилни имена, означаващи професия или занятие има само едно фамилно име (Учителски), образувано със славянски суфикс –тел. Дори той обаче стои след санскритската дума учча. Това ни навежда на мисълта, че някой думи за професии в славянските езици са заемки от български.   Анализ на резултатите: Първата крачка при съпоставянето на хинди и български е изясняването на закономерните потъмнявания при преход на думи от единия език в другия. Установените от нас закономерните потъмнявания (таблица 1) не се отличават съществено от известните такива при преход на думи от иранските езици в индийските:    Таблица 1. Закономерни потъмнявания на звуците при преход от иранските езици (и български) в хинди:
български хинди
ъ: сандък е: кебаб и: мигар  о: косур (кусур)  а :китна а: сандук кабаб мaгар касур китна
б: бай бх: бхай
д: дум (шум); дарак дх: дхум; дхарак
ф: фукна, фучи пх: пхукна
 х: хал, харч кх: кхал, харч
к: кихна чх: чхихна
ч: чорап дж: джураб
ч: чорба ш: шорба
т: тапа, топна тх: тхаппа (печат), тхопна
г: гътна сгурия (тор) гугутка гх: (гхатна) гхурия (тор) гхугху (вид сова)
  пример: произнасяне на името българин от индийците: българъ→а, г→гх →балгхар →балхар(а)   И до ден днешен българин на Украински е балхар, а руснаците наричат украинците “хохли” защото звука “г” в украински потъмнява до “х”. Украинците живеят на бившата територия на Велики Булгар.   Следващият етап е изясняване на сходствата при словообразуване в двата езика (таблица 2). За целта е използван фонетичния анализ на хинди на Рудин (1957), индийски примери по Карманный хинди- русский словарь, (1958) и Русско- хинди словарь, (1957), и паралели с български по Български тълковен речник (1973), Речник на редки, остарели и диалектни думи (1974), Български етимологичен речник (1971, 1979, 1986) и Добрев (1995-б).   Сходни думи в български и хинди Основната част на това изследване беше направена чрез търсене на сходни думи в български и хинди в Карманный хинди- русский словаръ. (1958). В него намерихме 328 общи или сходни по значение и произношение думи в български и хинди (3,5 % от най- често употребяваните думи в съвременния хинди). Тук привеждаме само някой примери от тези думи. Корелацията на българския със санскрит е многократно по-ниска. Това навежда на мисълта, че в хинди са останали следи от директни контакти на индусите с жив древно- български език. Хинди съдържа значително количество думи от ирански и санскритски произход (Рудин,1957). Докато иранизмите са внесени от директни контакти с жив език и ирански народи, санскритските думи навлизат прогресивно с ведическите текстове подобно на латинския в европейските езици. Освен общите думи открихме 647 различни древно- български етнонима в Индия в географската информационна система (GIS) + 45 имена и синоними на 33 ведически или хиндуиски божества в българските имена и фамилии, или имащи функции, които се разбират на български по имената им (които са на санскрит). Имената на тези божества образуват 74 български фамилни имена, като някои са имат различни окончания запазвайки основата си (напр. Ганешкин, Ганеша и др.). Сумарно са открити 1020 общи по значение и произношение думи в българския език и хинди, древно български етноними, топоними и хидроними, ведически божества и други. Сходствата на думи в български и хинди могат да се разделят по степени на значимост и устойчивост на термините в езика. Най- висшето ниво по значимост са роднинските термини, защото те се пренасят от един език в друг само при директно смесване на двата народа (таблица 3). За изследване на сходните роднински термини в български и хинди търсихме 67 български роднински термини в хинди и още 11 избрани славянски, ирански, индо- арийски, угро- фински и тюркски езика. От тях в хинди намерихме 43 сходни думи (64%). С това хинди се нарежда на първо място (след урду) по сходство с българските роднински термини измежду всички съвременни официални езици. Два пъти по-ниско е сходството на тези термини със славянските езици на народи, с които са се смесвали остатъците от Волжките и Кубратовите българи (руски 36% и украински 32%). Сходството на роднинските ни термини с иранските езици е учудващо ниско (под 11%) предвид изключително високата им корелация (до 71% за пушту) със старинните имена на професии в българския, запазени във фамилните ни имена (Шопов и др., 2002-в). Това показва, че роднинските термини се пренасят от един език в друг само при директно смесване на двата народа, а общият произход на езиците е от второстепенно значение за корелацията им. Това изследване ще бъде публикувано детайлно в отделна публикация.   IV.              Български топоними в Индия Дори при съвременната миграция, когато едно старо име на град или област се появи на ново място, то това винаги се дължи на миграция на население от старо място, носещо това име (затова на картата на Америка има десетки градове и села с имена Лондон, Париж, Москва и т.н.). Затова историческата наука използва характерните за един народ топоними като важни индикатори за неговото присъствие в даден географски район (Българите. Атлас, 2001). Българскитопоними вИндия се делят по степен на важност на 3 категории: а. Етноними: Особено висока степен на достоверност дават етнонимите (топоними и хидроними, формирани от етническите имена на даден народ и неговите клонове и родове). Идентифицирането на такива топоними в Индия представлява голям интерес за българската историческа наука. Историческите предпоставки за наличието на такива топоними в Индия и техният произход са отразени от Шопов (2003). Българските етноними са топоними, формирани от етническите имена на българите, техните клонове (Кутигури (Кутригури), Утигури (Утригури, Утии), Оногури (Оногундури), Ургури, Кучи- Булгар, Купи- Булгар, Котраги) и династични родове (Дуло). Шопов и др. (под печат) показват, че в Индия са запазени 647 различни древно-български етнонима. Наличието на български етноними в Индия хвърля светлина по въпроса кой е носителят на йогически практики на територията на България, отразени в енеолитни статуетки на медитиращи йоги с изобразено трето око и енергийни линии, излизащи от него от IV- тото хилядолетие пр. Хр., намерени в България (Ilinkina, 1994). Задълбочените изследвания в тази област започват тепърва. По време на неолита и енеолита части от територията на България са обитавани от индо- европейците (Всемирная история, 1955), още преди обособяването на отделните им клонове народи (иранци, траки, гърци, илири, келти, хети, немци, славяни, балти и т.н.). Именно източните иранци са мигрирали оттук до Индия. б. Хидроними (имена на реки, езера, блата и др. природни водни басейни)- Те са много стари, т.к. по- рядко се сменят от нашествениците, отколкото имената на населените места. в. Имена на населени места или местности. Имената на населените места първоначално се дават от техните строители, но често се сменят от завоевателите, които се установяват по тези места. Преименуването им е особено често за големите градове, важни крепости и търговски центрове.   V. Индийски топоними в България                 За пръв път Donchev (1980) доказва наличието на индийски топоними в България, които са донесени от прабългарите. Те са от доказан не-турски произход, т.к. са преминали през комисията по де-туркизацията на имената на градове и местности в България към Народното събрание (Миков, 1943). Шопов и др. (под печат-б ) намират още такива топоними, но въпросът изисква допълнителни изследвания:   VI. Фамилни имена Следващото ниво по значимост са фамилните имена, които означават професии или занятие. Те носят ценна информация за стопанската култура на един народ по време на въвеждането им (преди около 150 г. у нас). Могат да се пренасят от един език заедно с привнасянето на нова специфична професия или инструмент. Затова се заемат в езика на по- слабо развитите технически народи от езика на по- цивилизованите и развитите народи. Затова е логично да има такива заемки от българския в турския и славянските езици, а не обратното. Паралелите между основите на българските фамилните имена и думите в хинди е разгледан детайлно от Шопов и др. (2002-в). Тук привеждаме само няколко примера: Български фамилни имена, имащи паралели в иранските и индо-иранските езици. 1. Фамилии с основа, по-близка до Хинди, отколкото до съвременния български АСТАРДЖИЕВ от АСТАРДЖИя= тъкач на хастари, от АСТАР (х, п, пу, д)= хастар ТАМАМДЖИЕВ от ТАМАМ (х, п)= цял, пълен, завършен в съвременен български- таман 2. Чисто български фамилии с основа, липсваща в турския и славянските езици: ГУДАРОВСКИ, ГУДАР от ГУДА (х)= ядро, зърно = топче (б-г) КИРАДЖИЕВ, КИРАДЖИЙСКИ от КИРАДЖИя=наемател, кирая (х, пу, д)=наем, керайе(п)=наем,аренда ПАШАЛИ-ЕВ, -ЙСКИ, ПАШАЛИя, ПАША, пашу (х) = пасе САПУНДЖИЕВ от САПУНДЖИя- сапунар, САПУН (х)= =сапун, сабун (пу, д) ЧАКРЪКЧИЕВ от ЧАКРЪКЧИя ЧАКРАК (х)==чакрък ТЪРНАДЖИЕВ от ТЪРНА- търня= ограждам с трънен плет, ТОРНА (х)= чупи, къса ФУЧЕДЖИЕВ от ФУЧИ, (ф)пхукна (х)= фукна, фучи ЧУКНИЙСКИ от ЧУКНИя, ЧУКНа (х)== чукна ЯМАЛИЕВ, ЯМАЛИя, ЯМА (х)= бог на смъртта (като “да паднеш в ямата”)           VII. Имена на богове    Шопов и др. (2002-в) показват, че прабългарите са били носители на ведическата религия в древни времена. Те доказват, че 45 имена и синоними на 33 ведически или хиндуиски божества още се срещат в българските имена или фамилии, или техните функции се разбират на български по имената им (които са на санскрит). Имената на тези ведически или хиндуиски божества образуват 74 български фамилни имена.       VIII. Термини, инструменти Старинните термини и имена на инструменти носят ценна информация за стопанската култура на един народ. Те могат да се пренасят от един език заедно с внасянето на нов инструмент в употреба. Те се заемат от езика на народа който ги е създал или донесъл в региона:   Заключение: Проведеният анализ показва, че в старинния и разговорния български език са се използвали много повече думи от прабългарски произход, отколкото в съвременния литературен български език. Много думи в българския от прабългарски произход погрешно се смятат за турцизми. Много думи, смятани за турцизми в българския, всъщност са иранизми и българизми в турския език. Настоящата разработка на Института за древни цивилизации е плод на почти 10 годишни търсения и прилагане на съвременни научни методи и комплексен подход към изключително сложния въпрос за произхода на българския език и връзките му с други езици.   Изводи Предложената разработка показва, че е необходим комплексен подход към изключително сложния въпрос за произхода на българския език и връзките му с други езици. Използването на сравнителен корелационен анализ и съвременни космически технологии (като GIS, генетични и др.) в спорните или малко изяснените зони позволяват да се открият нови, неподозирани резултати и да се преосмислят някои от досегашните схващания.   Благодарности Настоящето изследване е в рамките на договор 721/1997 на Националния съвет за научни изследвания при Министерството на образованието и науката.  
Пълният текст се намира тук:
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303515/_-_._._._._._._20_Years_Indology_in_Sofia_University_Proceedings_of_the_International_Conference_held_at_29_June-_2_July_2004_in_Sofia_University_Press_St._Klement_Ohridsky_Sofia_2009_pp.311-_324

Ползвана литература: Абаев В. И. (1962) Культ “семи богов” у скифов.- Сб. “Древный мир”, М. Българите. Атлас (2001) Колектив. Александър Фол (редактор). Тангра Танакра ИК, София, 280 с. Български етимологичен речник (1971, 1979, 1986) Изд. на БАН Български тълковен речник (1973) 3-то изд.Наука и изкуство 1133 с. Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отв. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.530-531, 594 Державин Н.С. (1946) История на българия, т.1 Произход на българския народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.,Славиздат,с.203-7 Димитров Д. Ил. (2002) Пан- европейски генетически проект (Резултати и значение. Българска перспектива). Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр.6. Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК”Славика-РМ”, София, с.173 Добрев П. (1995- а) История на българската държавност. ИКК”Славика-РМ”, София, 189 с. Добрев П. (1995-б) Езикът на Аспаруховите и Куберови българи- Речник и граматика. изд. Огледало, София, 178 с. Donchev S.(1980) Cultural Relations Between India and Bulgaria. Studies in Indo- Asian Art and Culture, v.6, ed. by Lokesh Chandra, Published by the International Academy of Indian Culture, New Delhi, pp.51- 70. Златарски В. (1970) История на българската държава през средните векове. т.1, ч.1, с.574, бел.13. Иванова Н., Радева П. (1985) От “а” до “я” имената на българите. Изд. Народна младеж”, София, 248с.  Ilinkina V. (1994) Code knowledge on clay figures of prehistoric age in Bulgaria.- VI-th World Congress of Scientific Acupuncture in the Framework of Modern Medicine. ICMART’94, Istambul, 2- 5 Jume 1994 (ed. by M. Abut), p. 56 Карманный хинди- русский словаръ. (1958) Димшиц З.М. ГИИНС, Москва, 1080 с. Миков В. (1943) Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места. Наука и знание, София, 316 с. McDonell A. (1976) Sanscrit Dictionary. Oxford, 1976 Марр Н. (1925) Избранные работы, т. V, стр. 323-372. Мутафова M., Мутафов В. (под печат) Сходни и еднакви думи в българския и персийския езици. Присъствието им в нашия фолклор и собствени и фамилни имена.- Сборник доклади на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София. Ненчев Л. (2002) За някой неизменяеми думи в българския език и пущу.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр 11-12. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век (1974), изд. БАН, София, 606 с. Рудин С.Г.(1957) Очерк фонетики языка Хинди. в: Русско- хинди словарь. Бескровный В М. (ред.). 23 000 слов ГИИНС, Москва, 1257- 1376 с. Русско- Хинди словаръ. (1957) Бескровный В М. (ред.). 23 000 слов ГИИНС, Москва, 1376 с. Симидов Ф. (1900) Прочутият Филип Тотю войвода (наречен “хвърковатият Тотю”). По личния разказ и забележките на войводата. Русе, 1900 г, преиздаден от Издателство на ОФ, София, 1972 г., 424 с. Steingass F.J. (1892) A Comprehensive Persian-English dictionary. London: Routledge & K. Paul, 1892. Турецко- руский словарь (1945) 40 000 слов (под ред. В.А.Гордлевски). II изд., ОГИЗ, Москва,704 с. Shakespear J. (1834) A dictionary, Hindustani and English: with a copious index, fitting the work to serve, also, as a dictionary of English and Hindustani. 3rd ed., much enl. London: Printed for the author by J.L. Cox and Son: Sold by Parbury, Allen, & Co., Шопов Я. И. (1998) Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите- в:- кн. “Царственник на българското достолепие”, ИК “Иван Вазов”, София, стр.179-183 Шопов Я. Й. (2001) Българската държавна традиция през вековете - Разширено резюме от лекцията изнесена на “Българския ден” в Европейския Университет във Флоренция. http://tribal.abv.bg/shopov/tradicia.htm
    Шопов Я. Й. (2002а) Най- ранни писмени сведения за присъствието на прабългари в Двуречието.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр 9-10. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html
Шопов Я., Т. Ялъмов, С. Шопова (2002б) Древната религиозна система на прабългарите и въздействието и върху религиите в средна Азия. Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр.8. http://tribal.abv.bg/shopov/religia.htm



Тагове:   парти,   траки,   Африка,   македония,   китай,   Монголия,   археология,   обичаи,   иран,   Акад,   казахстан,   Узбекистан,   Кавказ,   Ирак,   народ,   непал,   Ливан,   Генетика,   македонци,   Афганистан,   кюрди,   Осетия,   Махабхарата,   антропология,   Мала Азия,   Средна Азия,   Таджикистан,   хуни,   българи,   херодот,   санскрит,   Русия,   египтяни,   Европа,   Готи,   Балкани,   скити,   Турция,   гени,   Пакистан,   история,   дуло,   зороастризъм,   исторически,   албанци,   Индия,   гот,   баски,   генетични,   Кипър,   земеделци,   Сирия,   пакистанци,   келти,   персиа,   персийка,   арменци,   иракчани,   ДНК,   касти,   археологически,   Ирански,   Киргизстан,   палестинци,   Етиопия,   Близкият изток,   румънци,   потопа,   прабългари,   хазари,   Таркан,   арийци,   веди,   Шумер,   Волжска България,   Синди,   генетична,   Памир,   хиндуистки,   сармати,   Каспийско море,   хромозоми,   днк изследване,   персеполис,   сасаниди,   индуси,   генетичната,   митохондрии,   будистки,   Мидийци,   Велика Булгария,   балти,   осетинци,   уйгури,   Сардинци,   индоевропейци,   Персимитология,   узбекистанец кушанско царство,


Гласувай:
3



1. shtaparov - Езикът на Индоариите е древен Български:
25.02.2012 13:39
Езикът Хинди е пряко повлиян от езика Санскрит и от древните Индоарийски езици,които са донесени в Индия от нашите предци преди около 4000 години,по времето на Дионис. Не случайно Индия носи Български имена,чието точно значение ще разясня някой ден в моя блог,а сега ще спомена само едно от официалните й имена,което е Бхарата (Бохарата,Богарата,Богарича)- виж индоевропейските думи в "Бохайрския" (Бохарския,Богарския) диалект в дн. северен Египет,оставени там от нашите предци. А този глас "против",който е под статията Ви,е едно голямо недоразумение- аз исках да гласувам "За",както направих и в останалите статии,но погрешка съм натиснал съседната иконка и после не можах да отстраня погрешно дадения глас. Но Вие можете да неутрализирате грешката,като сложите един глас под статията си,за да премахнете най-после този минус,за който се срамувам и се извинявам.
цитирай
2. petartodor - въпроси и връзки
14.03.2015 13:48
Здравейте, на мен мие направило впечатление при някой имена, местности и различни държави и писани историй, как се сменя звукът Б в М или обратното. Макар това правило на мен да не мие ясно, но съм го срещал не един път, то защо да не заключим, че нашата Магура е:
Магурата-Багурата, имаме и т. нар. тракийското светилище Махарата-Бахарата (това се намира на границата ни с Турция). А от индийския* епос Маха е Голям, Велик, Бхарата-е ясен български етноним.. то епоса е за Великите Българи, в това число и със съкратени букви епоса ще е М-Б и ще се намери връзка и към много други думи от този род. Дори в древната античност имаме Мизи и Беси, което всъщност значи едно и също, но да речем изговорено от 2 различни народа, а при т.нар. траки се среща промяна и на Е-И и И-Е (инт-енте пример) то Мизс-Безс и отново това М-Б.

А до колко Българите в Балхарския край имат връзка с корейците да речем? Там имаме някоко корейски държави с типични български имена, както и pri древните шамани на корейците се казват MA, MU (при китайците WA WU, което на български ще е еквивалентно на В-Б и са БА,БУ ), а ритуалите на корейците КУТ и ГУТ? отново имаме връзка Б-М с Китай и Корея този път, както и с показателното BUDA-БУДА-ВЕДА, че има дори връзка с "пра българския" град в Европа-Будапеща.
Има ли връзка българи-индия-китай-корея, колко са изследвани?
През Византийско време окол 8-9 век, дори Корейска Кралска дружина идва в Българските земи и в частност се говори Константипол и се връщат с царски меч изработен в нашия край. И когато го изследваха това корейците, говореха за българите в частност, а не за византийци или турци, дори подминаха Турция, когато ги изследваха тези неща. Да не говорим, че и корейците имат една държава наречена БАЛХАЕ, направена по време когато 3те кралства са по китайски контрол, един типичен пример войните и робствата както в Мала Азия и Балхара, така и на Балканите и Велика България.
цитирай
3. profesionalist - petartodor - въпроси и връзки В ...
11.12.2020 15:11
petartodor написа:
petartodor - въпроси и връзки
В действителност в Корея има доста топоними произлизащи от български етноними, но произходът им не е изследван. В цял Китай има само 80 такива топонима, но те са във вътрешността на страната, а не от вън китайската стена, за която някой твърдят, че е строена от китайците за да се отбраняват от набезите на българите. Българските топоними в Китай са само и единствено по трасето на пътя на коприната, което подтвърждава тезата, че древните българи са охранявали и поддържали този главен търговски път.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: profesionalist
Категория: Политика
Прочетен: 326407
Постинги: 34
Коментари: 74
Гласове: 93
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031