Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2012 16:21 - Български топоними, хидроними и етноними в Индия, Бангладеш, Пакистан и Иран!?
Автор: profesionalist Категория: Политика   
Прочетен: 6269 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 24.02.2014 21:11


20 години “Индология” в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” (2009)- Доклади от международната юбилейна научна конференция проведена от 29 юни до 2 юли 2004 г. в София, стр.311- 324


Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България, Индия, Бангладеш, Пакистан и Иран.
  доц, д-р Я. Шопов1, доц, д-р Л. Цанков1, Т. Ялъмов1, М. Мутафова1, д-р Х. Азади2, Г. Хнканосян1   1Институт по древни цивилизации http://designbg.com/1/about.html YYShopov@Yahoo.com 2Иранско посолство в България   Резюме Обработени са 6 900 000 топонима от целия свят. Издирени са 7 830 етнонима (имена на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними)), образувани с основа родовите имена на древните българи (кутигури, утигури, Дуло и т.н.)) на териториите на Индия, Пакистан, Иран, България и др. държави. Те са нанесени прецизно на картата на Евразия. Получените карти позволяват да се очертаят с голяма точност районите, в които са живели древните българи и да се види родовата структура на техните древни държави. Изследвана е морфологията на тези древно - български етноними. Те са сравнени с българските етноними в България и със синтетични етноними, образувани от същите основи със суфиксите, с които се образуват топонимите в България. Така са установени 647 различни древно-български етнонима в Индия, 2251 в Пакистан, 781 в Иран и други български топоними, като повечето от тях се срещат на територията на България, Велики Болгар или Волжка България.             Намерени са топоними в Иран и Пакистан като донесените от прабългарите у нас. Показано е, че древните българи са били значителна част от ведическите племена в Индия. Следователно като такива те вероятно са играли важна роля при формирането на индо- европейската езикова и културна общност.  
повече на:
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297651/Similar_and_Equal_Toponims_Hydronames_and_Ethnonims_in_Bulgaria_India_Bangladesh_Pakistan_and_Iran_Shopov_Y._L._Tsankov_._Yalamov_._utafova_H._Azady_G._Hnkanosyan_20_._2009_-_29_2_2004_._.311-_324
 
Материал и методика: Настоящето изследване почива на обработката на 6 900 000 топонима и хидронима от целият свят, от географската информационна система (GIS) и прецизното нанасяне на установените 7830 български етнонима на картата на Евразия. Дори при съвременната миграция, когато едно старо име на град или област се появи на ново място, то това винаги се дължи на миграция на население от старо място, носещо това име (затова на картата на Америка има десетки градове и села с имена Лондон, Париж, Москва и т.н.). Затова историческата наука използва характерните за един народ топоними като важни индикатори за неговото присъствие в даден географски район (Българите. Атлас, 2001). Особено висока степен на достоверност дават етнонимите (топоними и хидроними формирани от етническите имена на даден народ и неговите клонове и родове). Те дават информация дори за структурата на държавата. Затова ние разработихме един нов метод(Шопов, 2003) за възстановяване на родовата структурата на древни държави на базата на нанасяне на етнонимите на географска карта. Идентифицирането на такива топоними в Индия, Иран, Афганистан и др. райони представлява голям интерес за българската историческа наука. Българските етноними са топоними, формирани от етническите имена на българите, техните клонове (като Кутигури (Кутригури), Утигури (Утригури, Утии), Оногури (Оногундури), Ургури, Кучи- Булгар, Купи- Булгар, Котраги) и династични родове (Дуло)).   Лингвинистични бележки: Степента на сродство на прабългарския език с източно-иранските, западно-иранските и индо-арийските езици е определена с корелационен анализ на някои от тези езици с основите на българските фамилии (Шопов и др., 2002в). Корелацията е най-висока с източно-иранските езици и затова прабългарският език трябва да се отнесе към тази група езици. Съвременните изследвания показват висока степен на корелация между източно- иранските езици (Шопов и др., 2002в и Ненчев, 2002) и фарси (Хнканосян, 2002, Мутафова и Мутафов, под печат) с древно-българските думи в съвременния български език. Голяма част от тези ирански думи не се срещат в турския език. Иранистите доказват (Фаюзи, 2004), че в българските речници нерядко персийски думи се дават като турски. Шопов, (1998, 2001), Шопов и др.(2002в), Ненчев (2002) и Хнканосян, (2002) посочват, че ролята на турския език като вносител на персийски думи в българския е многократно завишена и надценена. Следователно етимологията на много думи, смятани за турски, трябва да бъде преразгледана (Ненчев, 2002) в светлината на твърдо установения с генетичен анализ източно-ирански произход на българите (Димитров, 2002). От Велики Болгар знаем, че древните български държави не са били хомогенни, а са се състояли от различни пространствено обособени клонове на българите - кутигури (Кутригури), Утигури (Утригури), Котраги, Кучи Булгар, Дучи Булгар и Оногури (История на България, 1981). Особено място в държавата е заемал династичният род Дуло. Предполага се, че имената на клоновете идват от имената на реките, на които живеят, но обратното е по-вероятно. В действителност топоними, образувани от тези родови имена, се срещат на много места в Евразия (Шопов, 2003). Известно е, че Кутигури и Кутригури са синоними, без да е ясна причината за това. Внимателният лингвистичен анализ показа, че първото име идва от кутта (индо-арийска форма на думата куче), а второто от кутре (кученце). Даже имената на 4 от тези клонове идват от производни на куче (табл. 1). Това може да е свързано със заслуги за опитомяване на кучето (най-рано опитоменото животно) или с вяра в бог-куче. В действителност кучето е било свещено животно при древните българи. Значението на имената на останалите клонове е все още неустановено.   Таблица 1. Имена на български клонове (племена), произлизащи от различни форми на думата куче
Български клон (племе) корен (български) индо-ирански (хинди**) корен- българско значение
Кучи Булгар куче, кучи (кучешки)  
Кутигури кут_че* кутта (кут_та)-    куче (от кут_че)
Кутригури кутре кутра (кут_ра)-   кутре (кут_ре)
Котраги кутре кутра (кут_ра)-   кутре (кут_ре) (в топонимите у преминава свободно в о)
Кутии кут_че кутта (кут_та)-    куче (от кут_че) кутия (кут_ийа)- кучка (от кут_чка) кутия (кут_ийа)- жена като кучка
* долната черта_ тук употребяваме за отделяне на суфикса, но думата се чете слято ** Карманный хинди- русский словаръ. (1958)   Исторически бележки: Преди 8- 10 хиляди години индо- европейците са обитавали централна и източна Европа  (Всемирная история, 1955, т.I) и впоследствие се разселват. Оттам тръгват и източните иранци, които се преселват в Иран (Шопов- под печат), а по- късно нахлуват по р. Инд (Пакистан) и Ганг в Индия. Те достигат на изток чак до делтата на Ганг (сега в Бангладеш). Напоследък Добрев (1994), Шопов (1988, 2001, 2002-а, г, 2003, под печат), Шопов и др. (2002-б, в, под печат), Димитров (2002) и др. убедително доказаха, че прабългарите са индо-европейски народ от източно-иранската група. В Индия народите от тази група са наричани още ведически арийци (Този термин няма нищо общо с измислената от фашизма супер-раса, а означава орач, т.е. земеделец. Употребява се още като лингвинистичен термин). Те са изиграли ключова роля при формирането на индо- европейската езикова общност, защото са колонизирали Индия и са занесли там ведическата култура и ведите. Източните иранци (които са конни народи) минават през Иран, Пакистан, Афганистан, Узбекистан, Индия (Шопов, 2001) и стигат чак до Бангладеш и Китай. Това ни дава основание да търсим следи от древните българи в топонимите по тези места. Многобройни археологически и исторически данни за древни българи в Иран са намерени от Шопов (под печат) Основните клонове на българите са Кутигурите (Кутригурите) и Утригури (Утригурите). Според Херодот народът Утии е живял в Памир през V в.пр.Хр. Добрев (1994) показва, че ранната форма на името на един от прабългарските клонове- Утигурите е Утии, тъй като вместо окончанието -гури (означаващо народ) е използвано добре известното окончание -и за множествено число. Следвайки тази логика би следвало другият прабългарски клон - Кутигури да се е наричал “Кутии” (Шопов, 2002а). Още повече, че значението на думата кутии е същото като това на Кучи- Булгар и Кутигури. В действителност народът Кутии е населявал обширни територии от планината Загрос и Иранското плато (сега в Иран) още през IV-III хилядолетие преди Христа (Всемирная История, 1955; Авдиев В.И., 1948, Шопов 2002а,под печат).             Анализът на древно-българските етноними в Иран (Шопов и др., под печат), Индия, Пакистан и Бангладеш (табл.3) показва трайно присъствие на древните българи на тези територии в древността. Лингвистичният анализ на топонимите обаче не може да даде точни сведения за периода, в те са били обитавани от българи. За това са необходими допълнителни исторически изследвания. Задачата е усложнена, тъй като са установени няколко периода и области на българско присъствие в района (Шопов, под печат). Афганистан напоследък се пре- експонира като прародина на древните българи. Терминът “прародина” обаче е некоректен, тъй като трябва да се дефинира за кой период се отнася, дали преди 2, 3 или 4 хиляди години и т.н. Най- богат на български етноними е Пакистан, където на малка територия са концентрирани огромен брой (2251) разнообразни топоними и хидроними (например Булгар дистрибутари, т.е. вододел), формирани от имената на българските клонове, както и характерни прабългарски топоними като Балкан, и то даже в членуваните му форми Балкана и Балкани на чист съвременен български!   Резултати и обсъждане: От географската информационна система издирихме 7830 етнонима (имена на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними)0, образувани с основа родовите имена на древните българи (кутигури, утигури, Дуло и т.н.) на териториите на Индия, Пакистан, Иран, България и др. държави на територията на Евразия. Изследвана е морфологията на тези древно - български етноними. Те са сравнени с българските етноними в България и със синтетични етноними, образувани от същите основи със суфиксите, с които се образуват топонимите в България. Така са установени 647 различни древно-български етнонима в Индия (табл. 2), 2251 в Пакистан, 781 в Иран и други български топоними, като повечето от тях се срещат и на територията на България, Велики Болгар или Волжка България. Таблица 2. Брой топоними, произлизащи от имената на български клонове (племена)
Страна Брой топоними Страна Брой топоними
Пакистан 2251 Узбекистан 144
Русия 2050 Египет 136
Иран 781 Сирия 101
Индия 647 Китай 98
Афганистан 390 Йордания 90
Турция 366 Азербейджан 86
Ирак 301 Италия 80
България 264 Армения 45
Общо 7830 топонима
Топонимите, представени в таблица 3, са преминали тройна експертиза за интерференции с персийски думи, които могат да образуват топоними. Всички топоними, които биха могли да се формират от такива думи (с изключение на Dulat), са отстранени от списъка в таблицата. Dulat значи “правителство” на персийски. Следователно, например Dulatabad значи правителствено селище. Родът Дуло (от името на който се образува думата dulat със санскритският суфикс -at) е правителственият (династичният) род при българите! Следователно името на рода Дуло означава наследствен член на правителството (висш аристократ).Изписването на топонимите е дадено с латински букви по начина, по който е направено в географската информационна система (GIS).              Наличието на български етноними в Индия хвърля светлина по въпроса кой е носителят на йогически практики на територията на България, отразени в енеолитни статуетки на медитиращи йоги с изобразено трето око и енергийни линии, излизащи от него от IV- тото хилядолетие пр. Хр., намерени в България (Ilinkina, 1994). Задълбочените изследвания в тази област започват тепърва. По време на неолита и енеолита части от територията на България са обитавани от индо- европейците (Всемирная история, 1955), още преди обособяването на отделните им клонове народи (иранци, траки, гърци, илири, келти, хети, немци, славяни, балти и т.н.). Именно източните иранци са мигрирали оттук до Индия.             Намерени са и много топоними в Индия, Пакистан, Иран и Бангладеш, които съвпадат с имената на основните градове и върхове в България, които са наименовани от прабългарите (Варна, Мадара и т.н.). Получените етноними бяха нанесени на картата на Евразия (Фигура 1). Те разкриват не само пътя на миграцията на тези народи, но и структурата (Фигура 3) на древните държави (Шопов, 2003). Така се показват териториите, обитавани някога от древните българи интегрално във времето, затова получените карти не дават границите на конкретна държава, съществувала в конкретен исторически момент, а максималната експанзия на държавата в един географски район. Сега, като са нанесени хиляди топоними на картата на Евразия, се очертават териториите на няколко древни държави по пътя на българите. Този метод има изключителен потенциал за изясняване на структурата на древни държави (Фигура 3). Открояват се цели райони, които са били обитавани от отделните клонове на древните българи. Картата показва разделяне на клоновете на древните българи и пълното изнасяне на котрагите на изток, а на кутигурите и ургурите на северозапад (на територията на Бактрия). Не е изключено това да отразява резултата от епичната битка между ведическите арийци, описана в “Махабхарата”. Там се сражават помежду си двама братя- Панду и Куру и техните съюзници. Резултатът от войната е пълно разделение на арийските племена на Пандави и Каурави. Интересно е, че името Панду се среща у нас и до днес под формата Пандо и фамилиите Пандев и Пандов, а един от царете на кутиите (кутигурите) се казва Курум. В Индия още има два града с името Курукучелай, като думата лай на хинди значи същото както и на български, но в хинди няма дума куче... В тази война е участвало и племето (народа) Балхикa (фиг.2), което е живяло в Кашмир, а по-късно и на територията на Бактрия със столица Балх. Думата Балх, както е показано в (Шопов и др. 2002- в) може да се формира от етническото име българин. Ако сравним картата на разпространение на ведическите племена в Индия (фиг.2), публикувана от индийски специалисти (The History and Culture of the Indian People, 1968) с изработената от нас карта на българските етноними в Индия (фиг.3)се видижда, че тези карти съвпадат напълномакар, че са чертани в различни стереографски проекции. Следователно древните българи са били една значителна част от ведическите племена.        Таблица 3 показва, че едни и същи български етноними са пренасяни от Иран в Пакистан, Индия и чак до Бангладеш. Повечето от тях се срещат и на територията на Велики Болгар, Волжка България или съвременна България. Това показва, че те са носени от древните българи и трасират пътя на българите в един обширен интервал от време, който може да достига до дълбока древност (още преди възникването на писмеността): Например гр. Кучи и гр. Кути има в Иран, в Пакистан, Индия и Бангладеш, Афганистан, та дори и в Китай (едно от имената на гр. Куча в Таримската котловина е Кучи). Името на град Котра също се среща в Иран, Пакистан, Индия и Бангладеш. Те се извеждат директно от имената на древно- българските клонове Кучи Булгар, Кути_гури и Котраги, описани в Арменски и Византийски исторически източници във Велики Болгар. По няколко селища Кучи и Кути (дори Кути Стари) има и в Русия и Украйна и то точно на територията на Велики Болгар и Волжка България. У нас са запазени производните форми на имена на селища- Кучина и Кутино. Намерените от нас български топоними в Иран не съвпадат с никой от намерените от Савина (1964) и Савина (1969) тюркски топоними в Иран. Особено интересно и загадъчно изглежда намирането на неолитни и енеолитни глинени статуетки- учебни пособия по акупунктура и акупресура в България от Ilinkina (1994). Това показва, че тези важни медицински познания не са възникнали в Китай, а са донесени там от индо- европейците (които са обитавали територията на България през неолита и енеолита). Именно източните иранци са индо- европейците, които са мигрирали от тук до Индия и Китай. Наличието на български етноними по тези земи хвърля светлина по въпроса кой е носителят на тези сложни древни медицински практики. Въпросът изисква допълнителни задълбочени изследвания.   Изводи: Използваният нов метод позволява прецизно реконструиране на структурата и границите на стари български държави чрез нанасяне на картата на Евразия на топоними, формирани от етническите имена на българите, техните клонове и династични родове. Така се получават карти на разположението на тези клонове в български държави по- древни от стария Велики Болгар. Тези карти позволяват да се очертаят с голяма точност районите, в които са живели древните българи, създадените от тях държави, и да се види родовата им структура.   Българските етноними трасират пътя на българите в един обширен интервал от време, който може да достига до дълбока древност (още преди възникването на писмеността).               Намирането на необичайно големи количества български топоними, хидроними и етноними в Индия, Пакистан, Иран и други райони на Азия показва, че там е имало няколко древни български държави. Количеството на намерените древно-български топоними в тези райони многократно превишава броя на всички известни досега градове на древните българи (Българите. Атлас, 2001) от преди разпадането на Кубратова България. Това налага задълбочени изследвания на историческите сведения и наличните археологически находки в тези райони за определяне на границите и датиране на тези държави. Такова изследване би било от изключително значение за най- древната българска история.               Древните българи са били една значителна част от ведическите племена в Индия. Следователно като такива те са изиграли важна роля при формирането на индо- европейската езикова и културна общност.   Особено значение придобиват връзките на древните българи с Китай след намиране на археологически находки на учебни пособия по акупунктура в България (Илинкина, 2002) свидетелстващи за използване на т.н. “Китайска медицина”. Затова особен интерес представлява намирането на българските eтноними Кучи и Кути в Китай, което потвърждава достоверността на твърденията на Съсълов (1936, 2000), за обитаване на някой от тези земи от древните българи. Затова има нужда от допълнителни изследвания в тази област.   Благодарности Настоящето изследване е в рамките на договор 721/1997 на Националния съвет за научни изследвания при Министерството на образованието и науката.   Ползвана литература:  Авдиев В.И. (1948) История древнего востока. ОГИЗ, Москва, стр.63-65.  Българите. Атлас (2001) Колектив. Александър Фол (редактор). Тангра Танакра ИК, София, 280 с.  Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отг. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.214-222, 530-1, 594  Димитров Д. Ил. (2002) Пан- европейски генетически проект (Резултати и значение. Българска перспектива). Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр.6.  Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК”Славика-РМ”, София, с.26  The History and Culture of the Indian People (1968) Vol.1, The Vedic Age. Bombay, p.263.  Ilinkina V. (1994) Code knowledge on clay figures of prehistoric age in Bulgaria.- VI-th World Congress of Scientific Acupuncture in the Framework of Modern Medicine. ICMART’94, Istambul, 2- 5 Jume 1994 (ed. by M. Abut), p. 56  История на България (1981), т.2, Първа българска държава. Изд. на БАН, 505 с.  Мутафова M., Мутафов В. (под печат) Сходни и еднакви думи в българския и персийския езици. Присъствието им в нашия фолклор и собствени и фамилни имена.- Сборник доклади на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София.  Ненчев Л. (2002) За някой неизменяеми думи в българския език и пущу.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр 11-12.  Савина В. И. (1964) О типах словообразования топонимов Ирана.- в. кн. Топонимика Востока. Новие исследования, М.  Савина В. И. (1969) Типи тюркских топонимов в Иране.- в. кн. Топоними Востока. с. 167- 172.  Съсълов Д. (2000) Пътят на България (2-ро преработено и допълнено издание), С. , Кибеа, 511 с.  Фаюзи Х. (2004) Персийски думи в българския език. СУ “Кл. Охридски”, ФКНФ, катедра Класически Изток, специалност Иранистика. Авангард Прима, София, 116 с.  Хнканосян Г. (2002) Сходни думи в българския и персийския език.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр 14-15.  Шопов Я. И. (1998) Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите- в:- кн. “Царственник на българското достолепие”, ИК “Иван Вазов”, София, стр.179-183  Шопов Я. Й. (2001) Българската държавна традиция през вековете - Разширено резюме от лекцията изнесена на “Българския ден” в Европейския Университет във Флоренция. http://tribal.abv.bg/shopov/tradicia.htm
 Шопов Я. Й. (2002а) Най- ранни писмени сведения за присъствието на прабългари в Двуречието.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр 9-10. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html
 Шопов Я., Т. Ялъмов, С. Шопова (2002б) Древната религиозна система на прабългарите и въздействието и върху религиите в средна Азия. Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр.8. http://tribal.abv.bg/shopov/religia.htm  Шопов Я.Й., Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, Л. Ненчев, Г. Хнканосян (2002в) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.- сп. Авитохол, бр.19, стр. 21- 30.  http://tribal.abv.bg/shopov/istor.doc  Шопов Я. Й. (2002г) Количествена оценка на историческите твърдения. Първи приложения за оценяване на сродството на древните българи с други народи.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр.24-5. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html  Шопов Я. Й. (2003) Мадара и Мадарския конник- произход и значение на топонима Мадара.-Изложение изнесено на кръглата маса “Мадарският конник” на 22 Март 2003 г в Софийския Университет “Св.Кл.Охридски”, под печат.  Шопов Я. Й. (под печат) Исторически и Археологически следи от присъствие на древните българи на територията на днешен Иран.- Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски”.  Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, М. Мутафова, Х. Азади, Г. Хнканосян (под печат)  Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България и Иран.- Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски”.   Сходни статии: http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297628/_._._._.1_2_.3-47_2007_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303515/_-_._._._._._._20_Years_Indology_in_Sofia_University_Proceedings_of_the_International_Conference_held_at_29_June-_2_July_2004_in_Sofia_University_Press_St._Klement_Ohridsky_Sofia_2009_pp.311-_324 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/427196/_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1294972/_._-_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297647/_._._._._._._._20_._2009_-_29_2_2004_._.311-_324 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297685/Potential_and_Limitations_of_the_Archaeo-_geophysical_Techniques-_Golyamata_Kosmatka_In_honour_of_Dr.George_Kitov_Yavor_Y._Shopov_in_Along_the_Path_of_the_Past_-_Jubilee_book_in_honour_of_65-th_anniversary_of_Dr.George_Kitov._Edited_by_D.Dimitrova_IK_Aros_pp._204-209 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/131478/POTENTIAL_AND_LIMITATIONS_OF_THE_ARCHAEO-GEOPHYSICAL_TECHNIQUES http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297674/_-_._-_._-_65-_-_._204-209 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/964542/The_first_paper_on_the_Noahs_Flood_in_the_Black_Sea_Basin http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/131501/Noahs_Flood_and_the_Associated_Tremendous_Rainfall_as_a_Possible_Result_of_Collision_of_a_Big_Asteroid_with_the_Sun http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/131526/The_Oldest_Written_Version_of_the_Flood_Story_and_its_Relevance_to_the_M









Тагове:   парти,   траки,   Африка,   македония,   китай,   Монголия,   археология,   обичаи,   иран,   Акад,   казахстан,   Узбекистан,   Кавказ,   Ирак,   народ,   непал,   Ливан,   Генетика,   македонци,   Афганистан,   кюрди,   Осетия,   Махабхарата,   антропология,   Мала Азия,   Средна Азия,   Таджикистан,   хуни,   българи,   херодот,   санскрит,   Русия,   египтяни,   Европа,   Готи,   Балкани,   скити,   Турция,   гени,   Пакистан,   история,   дуло,   зороастризъм,   исторически,   албанци,   Индия,   гот,   баски,   генетични,   Кипър,   земеделци,   Сирия,   пакистанци,   келти,   персиа,   персийка,   арменци,   иракчани,   ДНК,   касти,   археологически,   Ирански,   Киргизстан,   палестинци,   Етиопия,   Близкият изток,   румънци,   потопа,   прабългари,   хазари,   Таркан,   арийци,   веди,   Шумер,   Волжска България,   Синди,   генетична,   Памир,   хиндуистки,   сармати,   Каспийско море,   хромозоми,   днк изследване,   персеполис,   сасаниди,   индуси,   генетичната,   митохондрии,   будистки,   Мидийци,   Велика Булгария,   балти,   осетинци,   уйгури,   Сардинци,   индоевропейци,   Персимитология,   узбекистанец кушанско царство,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: profesionalist
Категория: Политика
Прочетен: 326416
Постинги: 34
Коментари: 74
Гласове: 93
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031