Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2012 18:42 - Най-старите писмени свидетелства за българска държавност. Потопът, Черно море и древните миграции на българите.
Автор: profesionalist Категория: Политика   
Прочетен: 9832 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 29.12.2013 19:05


Авангардни изследвания на древните българи, т.1, стр.3- 23, (2007) Българската държавност и пренасянето и в Европа. ( Потопът: най-стари писмени свидетелства и миграциите на българите )   доц., д-р Я. Й.Шопов1, проф. Петко Димитров2, д-р Димитър Димитров2 и Боно Шкодров   1Институт по древни цивилизации, София, YYShopov@Yahoo.com 2Секция по Морска геология и археология на института по Океанология на БАН, Варна  

 

Резюме Изследвана е най-древната писменна версия на Библейската история за Потопа записана на глинени таблички от кутиите (2478–2441 г. пр. Хр. по Ниппурската хронология) намерени при разкопки на град Ниппур владян от кутиите. На тези таблички са записани и най- древните писмени сведения за древните българи. Там се твърди, че Ноевият ковчег наречен magur (кораб - къща) е заседнал в планината Нисир, в земите на кутиите, вероятно имайки предвид техните земи по времето на написването на табличките. Това поставя въпроса къде точно са били земите на кутиите? Затова тук са използвани техните топоними за точното определяне на териториите им на картата на Азия. Обработени са 6 900 000 топонима от целия свят. Издирени са 8448 етнонима (имена на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними)), образувани с основа родовите имена на древните българи (кутигури, утигури, Дуло и т.н.) в Евразия. Те са нанесени прецизно на картата. Получените карти позволяват да се очертаят с голяма точност районите, в които са живели древните българи.             Доказано е, че кутиите (кутите) в Иран са идентични с прабългарското племе (клон) кутигури. 210 от топонимите и хидронимите в Иран са образувани на базата на етнонима Кути. 68 от тях все още съществуват не само в Иран, но също в България, на територията на Велики Булгар или Волжска България (сега в Украина и Русия). На повъхноста на сондажа Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) е намерената обилна фина керамика (правена от кутиите) имаща мотиви на орнаментацията им много сходни с тези на керамиката от Елешница, Ракитово и Тлачене от културата Караново I (първа половина на VI-то хилядолетие пр. н.е.) и от Кърча на Румънския бряг на Дунава. Подобна керамика се появява и в Хаджилар (V-II) в Анатолия. За разлика от другите, керамиката от Годин тепе V е глазурирана и изработена на грънчарско колело. Идентифицирани са останки от кутигурите (кутиите) в Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.), Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) и тепе Яхия- IV (3300-1800 г. пр. Хр.). Намерени са и много топоними в Иран, Пакистан, Индия и Бангладеш, които съвпадат с имената на основните градове, планини и върхове в България, които са наименовани от прабългарите (Варна, Бургас, Мадара, Балкан и т.н.). Някои от тях образуват името на многобройни селища и местности (до 43 топонима с едно и също име, което се среща и у нас). Мотивирана е хипотезата, че отделянето и обособяването на отделни народи от индо- европейците е иницирано от Потопа в Черно море, който е датиран в интервала 5600-5500 г. пр. Хр. съвпадащ с началото на българския и византийския календар. С помощта на топоними е потвърдена тезата, че древните българи мигрират в Европа от Кушанската империя след нейното разпадане. Тогава те поставят началото на българската държавност в Европа.   Повече виж тук: http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1294972/_._-_
  Историческа и археологическа аргументация:   Основните клонове на българите са кутигурите (кутригурите) и утигурите (утригурите). Според Херодот народа утии е живял в Памир през V в.пр. н.е. Добрев (1994) показва, че ранната форма на името на един от прабългарските клонове - утигурите е утии, тъй като вместо окончанието -гури (означаващо народ) е използвано добре известното окончание -и за множествено число. Следвайки тази логика би следвало другия прабългарски клон- кутигури да се е наричал “кутии”. В действителност големият и могъщ народ кутии е населявал обширни територии от планината Загрос, Иранското плато и Двуречието в горното течение на р.Тигър още през IV-III хилядолетие преди Христа (Всемирная История, 1955). През 2478 г. пр. Хр. (по Ниппурската хронология) кутиите завладяват Шумер и Акад (Hilprecht, 1910) и ги управляват 125 години (Авдиев, 1948). Има някои сведения (Matheson, 2001), че около 2500 г. пр. Хр. кутите завладяват Суза (тогава град в Елам). Резултатите от пан-европейския генетически проект и анализа на генофонда на човечеството (Димитров, 2002) убедително доказаха, че дори съвременните българи са индоевропейци, но най- далечни от славяните (руснаците и поляците) и нямат никаква следа от тюркска кръв. Тези резултати еднозначно показват, че българите и (пра)българите са от източно-иранската група на индоевропейците, както показват и задълбочените изследвания за произхода на българите (Державин, 1946, Добрев (1994), Шопов (1988, 2000, 2001,2002a, 2003, под печат), Шопов и др. (2002-б, под печат)). От този изключително важен резултат следва, че през периода след V-IV хил. пр. Хр. българите са населявали иранското плато заедно с другите ирански народи. Многобройни археологически и исторически данни за древни българи в Иран са намерени от Шопов (под печат). Той идентифицира останки от древните българи в Иран оставени от кутигурите (кутиите) в Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.), Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) и тепе Яхия IV (3300-1800 г. пр. Хр.). Едва на 10 км. от едно от основните селища на кутиите - Годин тепе сега се намира град Куче (Иран, 1976). Думата куче не се среща в персийския език. Дори не се среща суфикса –че с който е образувана думата, обаче още се срещат топоними в Иран които са образувани от думите куче и кучи. През 8-10 хил. пр. Хр. индоевропейците са били един народ обитаващ централна и източна Европа. По време на неолита и енеолита части от територията на България са обитавани от индо- европейците (Всемирная история, 1955), още преди обособяването на отделните им клонове народи (иранци, траки, гърци, илири, келти, хети, немци, славяни, балти и т.н.). От тях се отделят иранските народи и се преселват в планината Загрос и Иранското плато (Ариана), вероятно между VI-IV хил. пр. Хр, а по- късно нахлуват по р. Инд (Пакистан) и Ганг в Индия. Те достигат на изток чак до делтата на Ганг (сега в Бангладеш). Това ни дава основание да търсим следи от древните българи в топонимите по тези места. Вероятно това преселение е предизвикано от Потопа в Черно море (Шопов, 2001, Shopov et al., 2004), който е датиран от Shopov et al. (1996) в интервала 5600-5500 г. пр. Хр. съвпадащ с началото на българския и византийския календар.   Глинените таблички с клинописни надписи със сведения за Потопа от първият император на кутите Ерридупизир (Енрида визир) (2478 –2441 г. пр. Хр. по Ниппурската хронология) са намерени в старата библиотека на храма в Ниппур. В тях той многократно се именова с титлата “Аз могъщият шар на кутите, владетел на четирите четвъртини на света” (Hilprecht, 1910). Особено интересно е, че в тези надписи титлата му е шар, което ще рече владетел на много народи, т.е. император или цар. Това ясно показва българския произход на титлата цар и нейната древност. Друга древно-българска титла “таркан” може би идва от името на последния (двадесет и първия) кутийски император в Шумер- Тирикан (2354 г. пр. Хр. по Нипурската хронология). Не е изключено също Тирикан да не е името, а титлата на командващия войската - таркана. При древните българи боила таркан е бил втория престолонаследник, т.е. брата на престолонаследника. В Иран сега няма нито един топоним Тирикан, но има 12 топонима Таркан. Един от тях - Чaхар Таркан е крепост на един Сасанидски принц (таркан) съгласно Matheson (2001). Столицата на кутиите Аррата още не е открита, но основен претендент за нея е Годин тепе до Кангавар (Izady, 2004). Затова Я. Шопов посети това важно археологическо находище с цел търсене на следи от кутиите. Намерената от него обилна фина керамика (фиг.1) останала на повъхноста на сондажа Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) има мотиви на орнаментацията им много сходни с тези на керамиката от Елешница, Ракитово и Тлачене (Николов, 2002) от културата Караново I (първа половина на VI-то хилядолетие пр. н.е.) и в Кърча на Румънския бряг на Дунава (Dinu, 1987). Подобна керамика се появява и в Хаджилар (V-II) в Анатолия. За разлика от другите керамиката от Годин тепе V е глазурирана и изработена на грънчарско колело. Това навежда на мисълта, че в резултат на Потопа в Черно море (5600-5500 г. пр. Хр., съвпадащ с началото на българския календар) древно- българските племена се отделят от индо-европейците, като мигрират на юг през Турция към Иран, където отсядат не по-късно от IV хилядолетие пр. Хр. Археологически находки от кутиите са намерени в Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) (Izady, 2004). В Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.) са намерени печати, писана керамика правена на грънчарско колело (чакръг) и медни инструменти. В тепе Яхия - IVc (3300-2900 г. пр. Хр.) са намерени глинени таблички с надписи (Matheson, 2001). През 1696 г. пр. Хр. вавилонският цар Хаммурапи завладява кутиите (Laessoe, 1963). Съдейки по данни на топонимите след това кутите се изселват на изток и нахлуват в Индия през XV век. пр. Хр. по течението на р. Инд (Шопов, 2001, 2003). Има многобройни свидетелства от античността, че кутиите етнически принадлежат към източно-иранските народи. В асирийските царски надписи се използва думата кути за всички ирански народности (Parpola, 1970). В някои Ахеменидски надписи кутиите се наричат още скити (вид източни иранци).
Анализът на древно-българските етноними в Иран (Шопов и др., под печат), Индия, Пакистан и Бангладеш показва трайно присъствие на древните българи на тези територии в древността. Лингвистичният анализ на топонимите обаче не може да даде точни сведения за периода, в който те са били обитавани от българи. Затова са необходими допълнителни археологически и исторически изследвания.             Шопов и др. (2005) обработиха 6 900000 топонима и хидронима от географската информационна система и установиха 8448 български топонима (имена на градове и местности) и хидронима (имена на водни басейни), образувани от български етноними (племенните и родовите имена на древните българи - кутигури, утигури, оногури, Дуло и т.н.) на картата на Евразия. Изследвана е и морфологията на тези древно-български етноними. Те са сравнени с българските етноними в България и със синтетични етноними, образувани от същите основи със суфиксите, с които се образуват топонимите в България. Така са установени от Шопов и др. (под печат-б) 647 различни древно-български етнонима в Индия, 2251 в Пакистан, 781 в Иран и други български топоними, като повечето от тях се срещат и на територията на България, Велики Булгар или Волжка България.   210 от топонимите и хидронимите в Иран са образувани на базата на етнонима Кути. 68 от тях все още съществуват не само в Иран, но също в България, на територията на Велики Булгар или Волжска България (сега в Украина и Русия). Намерени са и много топоними в Иран, Пакистан, Индия и Бангладеш, които съвпадат с имената на основните градове, планини и върхове в България, които са наименовани от прабългарите (Варна, Бургас, Мадара, Балкан и т.н.). Някои от тях образуват името на многобройни селища и местности (до 43 топонима с едно и също име, което се среща и у нас). Намерените етноними бяха нанесени на картата на Евразия (Шопов, 2003). Те разкриват пътя на миграцията ни. Така се показват териториите, обитавани някога от древните българи интегрално във времето, затова получените карти не дават границите на конкретна държава, съществувала в конкретен исторически момент, а максималната експанзия на държавата в един географски район. Предположението, че разпадането на Великата Кушанска империя е довело до масова миграция на древните българи на запад и основаването на тяхна държава в Европа има нужда от допълнителни изследвания и затова ние издирихме всички топоними в Русия и Украина формирани от етнонима куш. Получените резултати потвърдиха това предположение - 146 от общо 164 такива топонима в цяла Русия попадат на територията където са се намирали Велики Булгар и Волжска България. Още 24 такива топонима има в тази територия, която сега е в Украйна. Дори у нас са останали 8 такива топонима. Това потвърждава тезата, че древните българи мигрират в Европа от Кушанската империя след нейното разпадане. Особено древни са хидронимите (имена на реки, езера, блата и др. природни водни басейни), т.к. по-рядко се сменят от нашествениците, отколкото имената на населените места. Такава са например Bolghar Chay (Иран), Bulgar Distributari (Пакистан). Eдни и същи български етноними са пренасяни от Иран в Пакистан, Индия и чак до Бангладеш. Повечето от тях се срещат и на територията на Велики Болгар, Волжка България или съвременна България. Това показва, че те са носени от древните българи и трасират пътя на българите в един обширен интервал от време, който може да достига до дълбока древност (още преди възникването на писмеността): например гр. Кучи и гр. Кути има в Иран, в Пакистан, Индия и Бангладеш, Афганистан, та дори и в Китай (едно от имената на гр. Куча в Таримската котловина е Кучи). Град Котра също се среща в Иран, Пакистан, Индия и Бангладеш. Те се извеждат директно от имената на древно-българските клонове Кучи Булгар, Кути_гури и Котраги, описани от Арменски и Византийски исторически източници във Велики Болгар. По няколко селища Кучи и Кути (дори Кути Стари) има и в Русия и Украйна и то точно на територията на Велики Болгар и Волжка България (Шопов и др., под печат).     Изводи: Най-древната писменна версия на Библейската история за Потопа е записана от кутиите (2478 – 2441 г. пр. Хр. по Ниппурската хронология) на две глинени таблички. Там са записани и най-древните писмени сведения за древните българи, т.к. кутиите (кутите) са идентични с прабългарското племе (клон) кутигури. В резултат на Потопа в Черно море (5600-5500 г. пр. Хр., съвпадащ с началото на българския календар) древно-българските племена се отделят от индоевропейците, като мигрират на юг през Турция към Иран, където отсядат не по-късно от 3900 г. пр. Хр. Българските етноними трасират пътя на българите в един обширен интервал от време, който може да достига до дълбока древност (още преди възникването на писмеността).             Намирането на необичайно големи количества български топоними, хидроними и етноними в Индия, Пакистан, Иран и други райони на Азия показва, че там е имало няколко области (държави-?), където са живели древните българи. Количеството на намерените древно-български топоними в тези райони многократно превишава броя на всички известни досега градове на древните българи (Българите. Атлас, 2001) от преди разпадането на Кубратова България.             С помощта на топоними е потвърдена тезата, че древните българи мигрират в Европа от Кушанската империя след нейното разпадане. Тогава те поставят началото на българската държавност в Европа. Сериозна грешка на редица изследователи е отъждествяването на Старите Българи с техни съюзници в определена фаза от историческото време като например Хуните. Без да бъдем расисти в отрицателния смисъл на това понятие, вече има достатъчно натрупани археологически факти, исторически сведения и научни методи (генетичен анализ на археологически и съвременен материал), които доказват европеидния характер и произход на древните българи. Разработената научна хипотеза, която отстоява тезата, че Всемирният потоп е станал в черноморската област, се основава на интердисциплинарни научни факти. Интердисциплинарният подход, а не работата на парче има важно значение за възкресяването на историческата истина за нашите предци – българите.     Благодарности Настоящето изследване е в рамките на договори 721/1997 и 811/1998 на Националния съвет за научни изследвания при Министерството на образованието и науката. Специални благодарности изказваме на доц. Л. Цанков (от Софийския Университет) и на Т. Ялъмов (от Института по древни цивилизации) за тяхното съдействие при обработката на топонимите и на В. Илинкина (от Археологическия институт и музей на БАН) за полезните консултации.   Ползвана литература:  Абаев В.И. (1958) Историко-етимологический словарь осетинского язика.1. Москва-Ленинград.  Авдиев В.И. (1948) История древнего востока. ОГИЗ, Москва, стр.63-65.  Българите. Атлас (2001) Колектив. Александър Фол (редактор). Тангра Танакра ИК, София.  Български етимологичен речник (1971, 1979, 1986) Изд. на БАН, София.  Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отг. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.214-222, 530-531, 594  Державин Н.С. (1946) История на България. т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров., Славиздат, С.,с. 203-207  Димитров М. П. (2000) Древната българска цивилизация. Тангра ТанНакРа ИК, София, стр.80-81  Димитров Д. Ил. (2002) Пан-европейски генетически проект (Резултати и значение. Българска перспектива). Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация – същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 февруари 2002 г., София, стр.6.  Димитров П. Ст., Д. П. Димитров (2003) Черно море Потопът и древните митове. Изд.”Славена” Варна, 95.  Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК ”Славика-РМ”, София, с.26  История на България (1981), т.2, Първа българска държава. Изд. на БАН, 505 с.  Иран (1976) Справочная карта 1: 2 500 000. Главное управление геодезии и картографии СССР, Москва.  Ненчев Л. (2002) За някои неизменяеми думи в българския език и пущу.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация – същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 февруари 2002 г., София, стр 11-12.  Николов В. (2002) Раннонеолитна рисувана орнаментация, София 2002, 101 с.  Стойчев Т. (1998) Археоастрономия. Праисторически свидетелства за измерване на времето от България. Департамент Археология, Нов български университет, Изд. Агато, София, 1998, с. 204.  Фаюзи Х. (2004) Персийски думи в българския език. СУ “Кл. Охридски”, ФКНФ, катедра Класически Изток, специалност Иранистика. Авангард Прима, София, 116 с.  Шопов Я. И. (1998) Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите - в:- кн. “Царственник на българското достолепие”, ИК “Иван Вазов”, София, стр.179-183  Шопов Я. Й. (2000) Най-ранни писмени сведения за присъствието на прабългари в Двуречието.- Доклади на Националната научна конференция на тема: 2000 Приносът на българите с световната цивилизация, СУ “Кл. Охридски”, Исторически факултет, 20-21 октомври 2000 г. (под печат) http://www.seedot.com/civilization/bigprogram.html  Шопов Я. Й. (2001) Българската държавна традиция през вековете - Разширено резюме от лекцията изнесена на “Българския ден” в Европейския Университет във Флоренция.- сп. Авитохол, бр.14, стр. 43-45. http://www.stranicata.com/snd/durzhavnata_tradiciq.doc http://www.sarakt.org/proizhod0.htm  Шопов Я. Й. (2002-а) Количествена оценка на историческите твърдения. Първи приложения за оценяване на сродството на древните българи с други народи.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация – същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 февруари 2002 г., София, стр.24-25. http://www.seedot.com/civilization/bigprogram.html  Шопов Я.Й., Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, Л. Ненчев, Г. Хнканосян (2002-б) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.- сп. Авитохол, бр.19, стр. 21- 30.   Шопов Я. Й. (2003) Мадара и Мадарския конник - произход и значение на топонима Мадара.-Изложение изнесено на кръглата маса “Мадарският конник” на 22 Март 2003 г. в Софийския Университет “Св.Кл.Охридски”; Авангардни изследвания на древните българи, т.1, стр.40- 44.  Шопов Я. Й. (под печат) Исторически и Археологически следи от присъствие на древните българи на територията на днешен Иран.- Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски” на 21 Май 2004 г.  Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, М. Мутафова, Х. Азади, Г. Хнканосян (под печат-а)  Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България и Иран.- Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски” на 21 Май 2004 г.  Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, М. Мутафова, Х. Азади, Г. Хнканосян (2005) Неизвестни данни за миграциите на древните българи в Евразия: Данни от топоними, хидроними и етноними. - в кн. "Корени на българската цивилизация, изд. Бул Корени, София, стр. 241- 251. Шопов Я. Й., Т. Ялъмов, С. Шопова, Л. Цанков (под печат-в, 2005)  Сходни думи и старинни термини в български и хинди- произход и значение- Доклади на Юбилейната научна конференция по случай двадесетата годишнина на специалност “Индология” в Софийски Университет “Св. Климент Охридски” 30 юни - 2 юли 2004.; в кн.: Древните българи в основите на световната история, материалната и духовната култура и цивилизация, изд. Дафна, София 2005, стр.31- 46.  Dimitrov P. S. (1982) Radiocarbon datings of bottom sediments from the Bulgarian Black Sea Shelf. Bulg. Acad. Sci. Oceanol. 9:45-53  Dimitrov P. S., Govberg LI, Kuneva-Abadzhieva VI. (1979) Marine Quaternary deposits of the peripheral region of the shelf from the western part of the Black Sea. Oceanol. Bulg. Acad. Sci. 5:67-78    Dinu M. (1987) Quelques remarques sur la continuite de la ceramique peinte du type Cucuteni durant la civilization horodistea- erbiceni et gorodsk.- La civilization de Cucuteni en contexte Europeen. Universite “Al.I.Cuza”, Iasi, p.133-147  Haarmann, H. 2003. Geschichte der Sinflut auf den Spuren der frьhen Zivilisationen. Mьnchen. C.H.Beck.  Hilprecht H.V. (1910) The Earliest Version of the Babylonian Deluge Story and the Temple Library of Nippur. University of Pennsylvania, Philadelphia. 65 p.  Izady, M. (2004) Evidence for the World’s earliest Beer and Wine making in Kurdistan. http://www.kurdistanica.com/english/history/archeology/arch-articles/arch-articles-04.html  Laessoe, Jorgen (1963) People of Ancient Assyria Translated from the Danish by F. S. Leigh-Browne- Assyrian International News Agency. Books Online. www.aina.org  Matheson S.A (2001) Persia - An Archeological Guide. Yassavoli Publications, Tehran, 204 p.  Parpola, S. (1970) Neo-Assyrian Toponyms, Alter Orient und Altes Testament 6, Kevelaer  Ryan W.B.F., Pitman W.C.I., Major CO, Shimkus K, Moskalenko V, et al. (1997) An abrupt drowning of the Black Sea shelf at 7.5 kyr BP. Geo-Eco-Marina 2:115-25 (Spec. Publ.)    Ryan, W., W Pitman (1998) Noah’s Flood. NY  Shopov Y.Y., L.Tsankov, L.N.Georgiev, A.Damyanova, Y. Damyanov, E. Marinova, D.C. Ford, C.J.Yonge, W. MacDonald, H.P.R.Krouse (1996) Speleothem Luminescence proxy Records of Annual Rainfall in the Past. Evidences for "The Deluge" in Speleothems."- In book "Climatic Change- the Karst Record", Ed. by S.E. Lauritzen. Karst Water Research Institute. p. 155-156. http://www.karst.edu.cn/igcp/igcp379/1997/part3-4-3.htm http://www.glnet.edu.cn/IGCP379/1997/part343.htm  Shopov Y.Y., L.Tsankov, L.N.Georgiev, A.Damyanova, Y. Damyanov, E. Marinova, D.C. Ford, C.J.Yonge, W. MacDonald, H.P.R.Krouse (1997) Evidences for "The Deluge" in Speleothems."- Proc. of 12th UIS Congress, La Chaux-de- Fonds, Switzerland, 10-17 August 1997, v.1, pp.107-109. http://www.karst.edu.cn/igcp/igcp379/1997/part3-4-3.htm, http://karst.planetresources.net/deluge.htm Shopov Y. Y., D. A. Stoykova, D. Ford, L. N. Georgiev, L. Tsankov, D. Georgieva (1999) Influence of the Earth"s Orbit and Solar Luminosity on the Sea Level Changes. - Publ. Astronomy Observatory Belgrade, v.64, pp.95-102  Shopov Y. Y., D. Stoykova, L. Tsankov, M. Sanabria, J. Lunberg, L. Georgiev, P. Forti, D. Georgieva (2000) Verification of the Causes of Glaciations and Sea Level Changes Using the Records of Calcite Speleothems - International Journal of Speleology, pp. 71-75. Shopov Y. (2002) Influence of the Solar Luminosity on the Glaciations, Earthquakes and Sea Level Changes. - 4th International Cave Symposium on “The Sustainable Development of Cave: Academic and Policy Implications”, Samcheok, Korea, pp. 65-73 (in English), 195-203 (in Korean) Shopov Y.Y. (2003) Noah’s Flood as a Possible Result of Collision of a Big Asteroid with the Sun. Does Milankovitch Theory Gives the Real Variation of the Solar Radiation Driving Glaciations?- Only 50% of it.Speakers and Presenters News Releases- XVI INQUA Congress, 23-30 July, 2003, Reno, Nevada http://www.inqua2003.dri.edu/Press/Shopov.pdf  Shopov Y., T. Yalamov (2004) The oldest written version of the flood story and its relevance to the migrations of the ancient Bulgarian (invited paper)- Abstracts of Varna workshop on “Assesment of the Black Sea Sedimentary System Since the Last Glacial Extreme”, Assemblage Project of EC, 23-26 October 2004, Ed. by D. Solakov, p. 27.   Shopov Y. Y., L. Tsankov, L. N. Georgiev, A. Damyanova, Y. Damyanov, D.C. Ford, C. J. Yonge (2004) Geological data about unprecedented rainfalls in Bulgaria at 7500 b.p. and an astronomical theory for their explanation as a possible result of collision of a big asteroid with the sun. (invited paper) Abstracts of Varna workshop on “Assesment of the Black Sea Sedimentary System Since the Last Glacial Extreme”, Assemblage Project of EC, 23-26 October 2004, Ed. by D. Solakov, p. 26.  Wiik К. (1999) Europe"s oldest language? Books from Finland 3/1999, p. 207-212.  Wilford J. (1996) Black Sea Rising: Was it the Flood? Int. Herald Tribune (19. 12. 1996)     Повече виж тук: http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1294972/_._-_
Сходни статии: http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297628/_._._._.1_2_.3-47_2007_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303515/_-_._._._._._._20_Years_Indology_in_Sofia_University_Proceedings_of_the_International_Conference_held_at_29_June-_2_July_2004_in_Sofia_University_Press_St._Klement_Ohridsky_Sofia_2009_pp.311-_324 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/427196/_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1294972/_._-_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297647/_._._._._._._._20_._2009_-_29_2_2004_._.311-_324 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297685/Potential_and_Limitations_of_the_Archaeo-_geophysical_Techniques-_Golyamata_Kosmatka_In_honour_of_Dr.George_Kitov_Yavor_Y._Shopov_in_Along_the_Path_of_the_Past_-_Jubilee_book_in_honour_of_65-th_anniversary_of_Dr.George_Kitov._Edited_by_D.Dimitrova_IK_Aros_pp._204-209 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/131478/POTENTIAL_AND_LIMITATIONS_OF_THE_ARCHAEO-GEOPHYSICAL_TECHNIQUES http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297674/_-_._-_._-_65-_-_._204-209 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/964542/The_first_paper_on_the_Noahs_Flood_in_the_Black_Sea_Basin http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/131501/Noahs_Flood_and_the_Associated_Tremendous_Rainfall_as_a_Possible_Result_of_Collision_of_a_Big_Asteroid_with_the_Sun http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/131526/The_Oldest_Written_Version_of_the_Flood_Story_and_its_Relevance_to_the_Migrations_of_the_Ancient_Bulgarians http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434452/Ancient_Bulgarian_States-_Emerging_Structure_and_Migration_-_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434443/Bulgarian_State_tradition_during_centuries_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297014/_-_._._._B.A._M.Sci._PhD_P.D.F._YYShopov_at_Yahoo.com http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1301710/_-_._._._._._ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303594/_._._._.1_.24-34_2007_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297007/_-_15_16_2002_._










Тагове:   парти,   траки,   Африка,   Македония,   китай,   Монголия,   археология,   обичаи,   Иран,   Акад,   Казахстан,   Узбекистан,   Кавказ,   Ирак,   народ,   Непал,   Ливан,   генетика,   македонци,   Афганистан,   кюрди,   Осетия,   Махабхарата,   антропология,   Мала Азия,   Средна Азия,   Таджикистан,   хуни,   българи,   херодот,   санскрит,   Русия,   египтяни,   Европа,   готи,   Балкани,   скити,   Турция,   гени,   Пакистан,   история,   дуло,   зороастризъм,   исторически,   албанци,   Индия,   гот,   баски,   генетични,   Кипър,   земеделци,   Сирия,   пакистанци,   келти,   персиа,   персийка,   арменци,   иракчани,   ДНК,   касти,   археологически,   Ирански,   Киргизстан,   палестинци,   Етиопия,   Близкият изток,   румънци,   потопа,   прабългари,   хазари,   Таркан,   арийци,   веди,   Шумер,   Волжска България,   Синди,   генетична,   памир,   хиндуистки,   сармати,   Каспийско море,   хромозоми,   днк изследване,   персеполис,   сасаниди,   индуси,   генетичната,   митохондрии,   будистки,   Мидийци,   Велика Булгария,   балти,   осетинци,   уйгури,   Сардинци,   индоевропейци,   Персимитология,   узбекистанец кушанско царство,   персимитол,


Гласувай:
4
0



1. shtaparov - Какво казва "Анализа"
09.02.2012 19:07
Приятелю,"Анализът" сочи,че Кути= Гети,а Кутии= Кутини (Гетии,Гетини,Гетони). А името на областта Котокия,образувана след като Българите се връщат в Балканската си прародина,означава Кутичия (област,населена от Кутии,Кутичи) и Гетичия (Област,населена от Гети т.е. Готи). Точно за тези Готи говори "Дуклянския летопис",който казва,че "...Готите са и славяни,и Българи"!
цитирай
2. demograph - Това е грешката на иначе добрият анализ
25.02.2012 00:26
"..С помощта на топоними е потвърдена тезата, че древните българи мигрират в Европа от Кушанската империя след нейното разпадане. Тогава те поставят началото на българската държавност в Европа"..
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
На друго място същите автори твърдят за "завръщане на българите в Старото си Отечество" /Което е безспорно ТРАКИЯ/ от Кушанската империя".
Тази непоследователност лишава обемистият труд на способните автори от логиката на историческото изследване. Когато се заяви "А"- трябва да се каже и "Б". Не може да се заявява, че напусналите старото отечество са оцеляли хиляди години, на хиляди километри далеч от него, запазвайки език, общи традиции и вярвания и в същото време да се отрича способността на част от същият този народ да оцелее оставайки на СОБСТВЕНАТА си земя.
Ако това се коригира България ще има Великата си история писана на територия от Балканите до Индия и с времеви обхват 10 000 години.. Ако не - ще остане да се залъгва за смях на другите, със жалката си, измислена от чужденци дошляшко-монголска-турско-иранска дрипа, "история" еднодневка..
цитирай
3. demograph - Ти си и тук приятелю! Привет.
25.02.2012 00:27
shtaparov написа:
Приятелю,"Анализът" сочи,че Кути= Гети,а Кутии= Кутини (Гетии,Гетини,Гетони). А името на областта Котокия,образувана след като Българите се връщат в Балканската си прародина,означава Кутичия (област,населена от Кутии,Кутичи) и Гетичия (Област,населена от Гети т.е. Готи). Точно за тези Готи говори "Дуклянския летопис",който казва,че "...Готите са и славяни,и Българи"!

цитирай
4. profesionalist - Отговор на demograph - Това е грешката на иначе добрият анализ
28.02.2012 21:03
Тук няма непоследователност. Просто няма данни че преди 7500 години е имало българската държавност в Европа. Става дума за праисточически период в който историческата и археологическата наука смятат, че въобще не е имало държавност.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: profesionalist
Категория: Политика
Прочетен: 198850
Постинги: 34
Коментари: 65
Гласове: 74
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930