Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2013 20:52 - ДРЕВНИЯТ БЪЛГАРСКИ КАЛЕНДАР- ЗНАЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, ДЪРЖАВНОСТ И ДЪРЖАВА
Автор: profesionalist Категория: Политика   
Прочетен: 10132 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 06.01.2017 14:55


Календарът на древните българи и значението му за българската история   Доц., д-р Я. Й. Шопов   Представен на семинар в Софийския Университет "Св. Кл. Охридски" на 17 Април 2013 г.               С изследването на стария български календар са се занимавали проф. Васил Златарски и Димитър Съсълов- II, а в по-ново време - историкът ст. н. с. Петър Добрев, доц. Васил Умленски- Институт по астрономия БАН, Йордан Вълчев, Борис Рогев, проф. Моско Москов, Венцеслав Бъчваров, Иван Богданов и Петър Петров. За него са писали и астронома акад.Никола Бонев и дори акад. Д. Мишев.             Прабългарският календар е слънчев. Годината е започвала в най-късия ден (зимното слънцестоене, около 21 декември). Този ден не е участвал в никой месец, не е включен и в никоя седмица. Той е бил самостоятелна календарна единица - нулев ден, Ени-Алем. Сега се нарича Енин ден или Eднажден. Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици. Това е позволявало годината, както и всеки сезон, да започват винаги в неделя - първия ден от прабългарската седмица.             Първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два - по 30. Всяка четвърта година (като се изключат някои корекции, за които ще стане дума по-късно) е високосна - от 366 дни. Тя се различава от обикновената единствено по това, че след шестия месец съдържа втори нулев ден (Ени-Джитем).            Както в китайския календар, годините са групирани в дванадесетгодишни и шестдесетгодишни цикли. Всяка година в дванадесетгодишния цикъл, който е свързан с периода на обикаляне на Юпитер около Слънцето (11,86 години) и носи името на някакво животно. Според Вълчев обаче за разлика от китайския календар първата година в цикъла не е мишка, а свиня:   1. свиня (докс, док, прасе)                            7. змия (дилом, делян, аттила) 2. мишка (сомор, шъши)                                 8. кон (тек, таг, тих, алаша) 3. вол (шегор, куврат, буза, бусман)            9. маймуна (песин, писин) 4. тигър (барс, паръс, баръс)                       10. коч (суръх, север, расате) 5. заек (дванш)                                                  11. петел (тох, тах)   6. змей (вер, драгун, кала, слав)                   12. куче (етх)             Шестдесетгодишния цикъл Вълчев нарича звезден ден. Той предполага, че в края на всеки втори звезден ден, т. е. на всеки 120 години, е отпадал по един високосен ден. (Подобна корекция се прави и в григорианския календар, където където един високосен ден отпада приблизително на всеки 133 години). В такъв случай продължителността на прабългарската година е била 365,241667 средни слънчеви денощия. Продължителността на тропическата (слънчева) година – (времето между пролетните равноденствия) е 365,2422. Грешка от едно денонощие се е натрупвала за около 1800 години, или тридесет 60-годишни цикъла. Вероятно тази грешка също е била коригирана с допълнително отпадане на високосен ден.             Реконструкцията на Петър Добрев в значителна степен съвпада с тази на Вълчев. И тук календарът е слънчев, а годината започва с нулев ден - Енинак (най-късия ден от годината). Според Добрев обаче 60-годишен цикъл няма, а 12-годишните цикли започват както в китайския календар - с мишка. На всяко животно от цикъла е отговаряло зодиакално съзвездие - небесен предводител на годината.             Освен византийското летоброене по нашите земи е използвана ера, която се наричала “българска” (И. Климишин. Календарь и хронология. Наука, Москва, 1981). Начало на българското летоброене е 5504 г. пр. Хр., а на византийското летоброене е 1 септември 5509 г пр. Хр (акад. Никола Бонев). Тази ера води към дълбока древност.             Според академик Державин (1946):  “Българите на Аспарух са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни; по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи”. С това си твърдение Державин отнася формирането на българите чак към доиндоевропейския период, т.е. преди 9800 г. (Державин Н.С. (1946) История на България, т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.,Славиздат,С.,с. 206 )   Начало на календара:
  1. Началото на древно българския календар 5504 г. пр. Хр. (Умленски, 2002).
  2. Датиране на Потопа в Черно море 5 560 ±50 г. пр. Хр. (Jones & Gagnon, 1994) калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител
  3. Датиране на невижданите валежи 5500- 5600 г. пр. Хр. (Shopov et al.) калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител
  4. Сътворението на Света 5500 г. пр. Хр. „Хронография”. Секст Юлий Африкански (221)
Прави впечатление, че терминът “ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СВЕТА” е с начална датировка, която съвпада с края на геологическата катастрофа в Черно море датирана от Dimitrov P. (1982) и Ryan, et al. (1997) чрез радиовъглеродно датиране и с тази на катастрофалните валежи в района регистрирани и датирани от Shopov et al. Вземайки под внимание горепредставеното от нас доказателство за писмените знаци можем да твърдим, че преносът и регистрацията на тези древни познания са древните българи.             Shopov et al. (2004, 2007, 2009a,b, 2012), проф.Петко Димитров и американските им колеги Райан и Питман, допускат, че е настъпило разселение на съществуващата преди това цивилизация в този регион. Това съвпадна и с направените от Боно Шкодров изследвания на еднакви писмени знаци в различни региони от следнеолитната епоха. Сравнявайки писмените знаци на Старите Българи с тези на древните цивилизации от третото хилядолетие пр. Хр., той стигна до резултати, че броят на еднаквите знаци е много голям.   Заключение Натрупаните изследователски резултати все по-убедително сочат, че нашите предци са били едни от обитателите на черноморския регион преди геологическата катастрофа т.е. Потопа в Черно море (5500- 5600 г. пр. Хр. според Shopov et al. (2004, 2007, 2009a,b, 2012)). Те са едни от древните носители и пазители на системата от писмени знаци и календарни познания.   Това изследване е представено на семинар в Софийския Университет "Св. Кл. Охридски" на 17 Април 2013 г   Пълният текст на тази статия можете да видите тук:

https://www.academia.edu/30665934/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D0%B8_%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8_%D0%B2_%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B8

ЦЕЛИЯТ СЕМИНАР, ВКЛЮЧИТЕЛНО ДОКЛАДА И ДИСКУСИЯТА МУ МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ТУК: http://www.youtube.com/watch?v=kzBuzV9hgms             Само доклада можете да видите тук: http://www.youtube.com/watch?v=03RfO8H48UQ             а дискусията тук:
http://www.youtube.com/watch?v=EKD1NhDlYZ0
ДРЕВНИТЕ ПРЕСЕЛЕНИЯ ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ ПОТОПА В ЧЕРНО МОРЕ тук:
http://www.youtube.com/watch?v=6sYDmK8LW0U Използвана литература: [1] Иван Богданов. Именник на българските ханове. Издателство на ОФ, София, 1981 [2] Йордан Вълчев. Календар и слово. Български писател, София, 1986. [3] Йордан Вълчев. Календар и хронология. ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 1999. [4] Петър Добрев. Преоткриването на прабългарския календар. София, 1994. [5] Борис Рогев. Астрономически основи на първобългарското летоброене. София, 1974. [6] В. Бъчваров. Дилом твирем или годината на огъня и змията. Проблеми на културата, 6/1986. [7] Петър Петров. Древен български календар. ИК Рал Колобър, София, 2000. [8] Геза Фехер. Културата на прабългарите. Хр. Г. Данов, Пловдив, 1929. [9] Йордан Табов. Падането на стара България. Моранг, София, 1997. [10] А. Пронштейн, В. Кияшко. Хронология. Москва, Высшая школа, 1981. [11] Н. Николов, М. Калинков. Астрономия. Унив. Св. Кл. Охридски, София, 1998. [12] Н. Бонев. Астрономия. Наука и изкуство, София, 1964. [13] Grumel, V. La chronologie. Paris, 1958. [14] И. Климишин. Календарь и хронология. Наука, Москва, 1981. [15] Иван Дуйчев. Астрономическите познания на средновековните българи. [16] Послеслов към книгата “Халеевата комета на път към Слънцето” от В. Шкодров, В. Иванова, В. Умленски и С. Дикова. Народна просвета, София, 1985 [17] Умленски В.И. (2007) Някои реконструкции на прабългарския календар. За византийското летоброене и българската ера. Авангардни изследвания на древните българи, т.1, стр.45-52, [18] М. Москов. Именник на българските ханове. София, 1988. [19] К. Серафимов. Космические исследования в Болгарии. Изд. на БАН, София, 1979.   .Dimitrov P. S.(1982) Radiocarbon datings of bottom sediments from the Bulgarian Black Sea Shelf. Bulg. Acad. Sci. Oceanol. 9:45-53 .Dimitrov P. S., Govberg LI, Kuneva-Abadzhieva VI.(1979) Marine Quaternary deposits of the peripheral region of the shelf from the western part of the Black Sea. Oceanol. Bulg. Acad. Sci. 5:67-78   .Dimitrov P., D. P. Dimitrov (2004) The Black Sea, The Flood and the Ancient Myths. Slavena, Varna, 91 pp. .Ryan W.B.F., Pitman W.C.I., Major CO, Shimkus K, Moskalenko V, et al. (1997) An abrupt drowning of the Black Sea shelf at 7.5 kyr BP. Geo-Eco-Marina 2:115-25 .Shopov Y.Y., L. Tsankov, L.N. Georgiev, A. Damyanova, Y. Damyanov, E. Marinova, D.C. Ford, C.J. Yonge, W. MacDonald, H.P.R. Krouse Speleothem Luminescence proxy Records of Annual Rainfall in the Past. Evidences for "The Deluge" in Speleothems."- in book "Climatic Change- the Karst Record", Ed. by S.E. Lauritzen. KWI , Bergen, p. 155-156 .Shopov Y.Y., L.Tsankov, L.N.Georgiev, A.Damyanova, Y. Damyanov, E. Marinova, D.C. Ford, C.J.Yonge, W. MacDonald, H.P.R.Krouse Evidences for "The Deluge" in Speleothems."- Proc. of 12th UIS Congress, La Chaux-de- Fonds, Switzerland, v.1, pp.107- 109. .Shopov Y.,YalamovT. (2004) The oldest written version of the flood story and its relevance to the migrations of the ancient Bulgarian (invited paper)- Abstracts of Varna workshop on “Assesment of the Black Sea Sedimentary System Since the Last Glacial Extreme”, Assemblage Project of EC, 23-26 October 2004, Ed. by D. Solakov, p. 27. .Shopov Y. Y., P. Dimitrov, D. P. Dimitrov and B. Shkodrov. (2007) Bulgarian State Tradition and its Delivery to Europe. The Deluge: Oldest Written Evidences and Migrations of Bulgarians. Avant-garde Research of Ancient Bulgarians, v.1, pp. 3-23. .Shopov Y.Y., L.Tsankov, L.N.Georgiev, A.Damyanova, Y. Damyanov, N. Veselinov (2009a) Causes of the Unprecedented Rainfalls in the Black Sea Region Coinciding with the Rapid Rising of the Salinity of the Black Sea at 7500 B.P.- LIMPACS-3 International Conference of IGBP, PAGES, 5-8 March 2009, Chandigarh, India .Shopov Y.Y., Т. Yalamov, P. Dimitrov, D. Dimitrov and B. Shkodrov (2009b) Initiation of the Migration of Vedic to India by a Catastrophic Flooding of the Black Sea by Mediterranean Sea during the Holocene- LIMPACS-3 International Conference of IGBP, PAGES, 5-8 March 2009, Chandigarh, India .Shopov Y.Y., Т. Yalamov, P. Dimitrov, and D.Dimitrov (2012) Initiation of the Migration and separation of Indo-Europeans by a Catastrophic Flooding of the Black Sea Region. I-st international Symposium: Ancient Cultures in South- East Europe and Eastern Mediterranean. October 12, 2012, Blagoevgrad .Wiik К. (1999) Europe"s oldest language? Books from Finland 3/1999, p. 207-212.










Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: profesionalist
Категория: Политика
Прочетен: 215965
Постинги: 34
Коментари: 65
Гласове: 83
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031