Календарът на древните българи е слънчев. Според Стойнев (1994) “В ежедневния и в празничния живот на българите са съхранени остатъци от култ към Слънцето”. Нещо повече, той посочва, че все още се чества раждането на новото Слънце, на Младия Бог, т.е. Слънцето се възприема като божество. Според Панайотова (2007) Коледно-Новогодишния период във фолклорната култура се свързва с ново раждане на слънчевия бог (Млада Бога). Годината е започвала в най-късия ден (зимното слънцестоене, около 21 декември). Тогава денят е най-къс и затова в народните представи в този ден се ражда слънчевия бог и затова го наричаме Млада Бога. Постепенно деня започва да расте, т. е. Слънчевия бог нараства. С приемане на християнството деня на Новата година се премества от деня на зимното слънцестоене в деня на 1 януари, който е свързан с раждането на Христос. С него се преместват и традициите свързани с честването на Млада бога (слънчевия бог). В действителност много от сурвакарските песни, които се пеят на Нова година още съдържат мотива „Сурва бога се роди, Млада бога“. От където следва, че при древните българи Нова година е била в най-късия ден от годината (зимното слънцестоене), считан за рожден ден на слънчевия бог и че името на слънчевия бог е Сурва. Сега всички българи още от деца сурвакат и пеят сурвакарски песни, без да знаят какво е значението на думата сурва. Но преди Освобождението българите са знаели, че Сурва е бог и то бог на годините (т.е. на календара), както е писал Добри Войников (1879) в първия учебник по история за българските училища след Освобождението (Шопов, 2016, фиг. 3). По това време той е бил наричан Суръ, подобно на името на слънчевия бог – Суря (чете се Сурьа) на санскрит, на който са написани ведите в Индия. Според Войников (1879) Коледа също е бог на древните българи. Бог на зимата, домашното веселие и радости. Коледните песни също са в чест на този бог. Според Съсълов (1963) „българските обреди и обичаи, свързани със старата вяра, са били преосмислени, пригодени и разпределени към християнските празници“.

Празниците на древните българи са били същите като на другите древни индоевропейски народи (Войников, 1879, Шопов и др. 2001, 2009). Те са най-добре запазени и до сега в Индия, защото индийците най-добре пазят традициите си от чужди влияния. По тази причина Войников (1879) посочва, че религията на древните българи е донесена от Индия (Шопов, 2016, фиг.2).

Като потърсим повече информация за слънчевия бог във ведите в Индия попадаме на огромно множество поразителни прилики с нашия бит и фолклор (Шопов и др., 2002). Там слънчевия бог има 7 синонима или епитета, като всички от тях се разбират на съвременен български или имат паралели в българските имена (таблица 1). Най- интересните от тях са Динкара- на санскрит „дин“ значи ден, а „кара“ същото като на български, т.е. Динкара, както и Карам значи кара деня. В действителност в представите на древните народи слънцето (слънчевия бог) кара колесница по небето и така кара деня. Името на кочияша на колесницата на бог Суря във ведите също е нашенско и то много показателно - „Румен“, което освен популярно българско име означава цвят - цветът на изгрязващото и залязващото слънце, както и е глагол – да руменее (придобива цвета на изгрязващото и залязващото слънце) в българския език. На пръв поглед всичко това изглежда странно и шокиращо, но е много логично, защото ведите са религиозни текстове на ведическите племена (или народи), които са част от индоевропейците емигрирали от района на Черно море чак до Индия (Shopov et al.,2009b). Така във ведите е запазена най- добре религията на древните индоевропейски народи от времето на най- масово използване на тяхната календарна система. Ведите достигнали до нас са написани през XV- X век пр. Хр.

            Местоположението на населени места по света с имена произлизащи от името на слънчевия бог Сур (Сурва) попада на 100% на територии населявани някога с индоевропейски и само на 64 % с ведически народи (Шопов, 2016, фиг. 4). Това е свидетелство, че този бог е бил бог не само на ведическите, но и на други индоевропейски народи, което вероятно е останало още от времето преди Потопа в Черно море, когато всички индоевропеци са били една народност и са говорели един език (Shopov et al., 2007, Wiik, 1999).

            Освен слънчевия бог Суръ (Сурва) в българската митология и народните песни има запазен още един персонаж свързан със слънцето - върховния демон на тъмнината- Суря ламя. Тя се явява антипод на слънцето, който побеждава слънцето, при което над света настъпва мрак. На пръв поглед изглежда странно защо демон на тъмнината носи името на ведическия бог на слънцето. Обаче като се вгледаме с представите на древните народи намираме общо вярване, че по време на слънчево затъмнение един дракон (ламя) поглъща слънцето. В действителност по време на слънчево затъмнение диска на слънцето не се вижда, а се вижда само слънчевата корона, която изглежда както пламъците излизащи от устта на дракон според представите на древните народи. Това обяснява защо демона на тъмнината носи името на слънчевия бог - той е победителят (демона) на слънцето. Слънчевите затъмнения са от изключително значение за уточняване на календара и за датиране на събития в древността, защото времето и мястото, от което те са се виждали може да бъде изчислено с точност до секунда. Така, ако има запазени писмени сведения за древно слънчево затъмнение можем точно да определим къде и кога е станало то и да уточниме хрониките за древни народи и събития.

            Всички посочени паралели с ведите и други представи на древните народи отнасят нашите традиции свързани със слънчевия бог към дълбока древност - още към времето от преди Потопа в Черно море.  

Таблица 1. Синоними и епитети на името на слънчевия бог (на санскрит) и значението им във ведите, техните паралели в съвременния български и българските малки (м.) и фамилни (ф.) имена.

Заключение

Древните българи са били едни от обитателите на черноморския регион преди геологическата катастрофа т.е. Потопа в Черно море. Техните вярвания в слънчевия бог все още имат отражение в нашия бит и традиции

 Повече по въпроса ще намерите в тази статия:

Използвана литература:

.Войников Д. (1979) Кратка българска история, изд. Хр. Данов, Пловдив.

.Панайотова, Румяна (2007) От Игнажден до Божича. е-списание МАРГАРИТА/ брой 6(57)/2007

.Старева, Лилия (2005) Български светци и празници - Допълнено издание, Издателство Труд, 530 стр.

.Стойнев, А. (1994) Българска митология. Енциклопедичен речник. София, Изд. 7М + Логис, 398 стр.

.Съсълов Д. (1963) Българските обичаи и предания - израз на учението на Върховното Единство- в "Българското духовно наследство" (в-к "Народен будител", бр. 43 - 45, 1998).

.Шопов Я.Й., Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, Л. Ненчев, Г. Хнканосян (2002) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.- сп. Авитохол, бр.19, стр. 21- 30

.Шопов Я. Й. (2016) Слънчевият бог, който е в основата на календара на древните българи.- Бюлетин на института по Древни цивилизации, бр.7, 29.08.2016 г., стр. 1-4.

.Shopov Y. Y., P. Dimitrov, D. P. Dimitrov and B. Shkodrov. (2007) Bulgarian State Tradition and its Delivery to Europe. The Deluge: Oldest Written Evidences and Migrations of Bulgarians. Avant-garde Research of Ancient Bulgarians, v.1, pp. 3-23.

.Shopov Y.Y., Т. Yalamov, P. Dimitrov, D. Dimitrov and B. Shkodrov (2009b) Initiation of the Migration of Vedic to India by a Catastrophic Flooding of the Black Sea by Mediterranean Sea during the Holocene- LIMPACS-3 International Conference of IGBP, PAGES, 5-8 March 2009, Chandigarh, India

.Wiik К. (1999) Europe"s oldest language? Books from Finland 3/1999, p. 207-212.

 Повече по въпроса ще намерите в тази статия:

https://www.academia.edu/30679423/%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B1%D0%BE%D0%B3_%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE_%D0%B5_%D0%B2_%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8._%D0%94%D0%BE%D1%86._%D0%B4-%D1%80_%D0%AF._%D0%99._%D0%A8%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2

и в този видеозапис от доклад на семинар в Софийския Университет "Св. Кл. Охридски": https://www.youtube.com/watch?v=AzlO06nMZaw