Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2011 18:05 - ЖАЖДА ЗА МЪСТ ТАЕНА 7 ВЕКА
Автор: gepard96 Категория: История   
Прочетен: 23427 Коментари: 5 Гласове:
15

Последна промяна: 06.12.2011 07:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                          VAE VICTIS (Горко на победените )
  • Четвъртият Кръстоносен поход 
В началото на 13 век елитните френски рицари заедно със свои събратя от цяла Европа наредили се под знамената на Четвъртият Кръстоносен поход, разгромяват непобедимата дотогава Византия и превземат непревзимаемия Константинопол. Апетитът идва с яденето и рицарите-кръстоносци решили, че България ще бъде лесна плячка за тях след превземането на Византия. Да, ама едно е желанието, друга реалността.
По повод най-големия разгром, от който кръстоносците не успяват да се възстановят, и което слага началото на края на млдта още Латинска Империя - Битката при Адрианопол, самите рицари дават следнате оценки:
Робер дьо Клари, пише : “Загина цветът на латинското рицарство в този бой”!
А маршал Жофруа дьо Вилардуен, отговарящ за охраната на лагера откъм града, отделя следните редове за това трагично за него събитие , в своята "Хроника":
“...Този бой продължил дълго време. Имаше някои, които се справиха блестящо, и имаше някои, които побягнаха . Накрая, да не дава Бог това нещастие да се повтаря, те бяха победени. Там на полето останаха император Болдуин, който никога не би побягнал, и граф Луи, император Бодуен бе заловен жив, и граф Луи бил убит.
Уви! Колко пълна бе нашата загуба! Там бяха изгубени епископ Петер от Витлеем, и Стефан от Перш, брат на граф Жофруа, и Рено от Монтмирал, брат на графа на Невер, и Матийо от Валинкур, и Робер от Ронсоа, Жан от Фриас, Уолтър от Ньоили, Ферри от Йер, Жан неговият брат, Юстас от Ермон, Жан неговият брат, Бодуин от Ньовил, и много още, за които книгата тук не споменава. Онези, които бяха способни да избягат, се спасиха в лагера ...”.
Именно от тогава французите са ни намразили. Смятат, че сме ги опозорили. И непрекъснато се стремят да си отмъщават: Берлински конгрес, Ньойски договор, Ялта, Малта и какво ли не още.
Идеята за сформирането на IV-тия кръстоносен поход възниква през 1199 г. на един рицарски турнир във Фландрия, а подготовката трае чак до 1203 г. 
През ноември 1199 г. на турнира в Екри, барон дьо Блоа и граф Тибо III Шампански се заклеват да освободят светите места и приемат свети кръст.
Походът се организира от най-големите френски феодали и се ръководи от граф Бодуен Фландърски, граф Луи дьо Блоа и дьо Шатрен.
На 23 февруари 1200 година , граф на Ено, братята му Хенрик и Йосташ и техният близък приятел барон Рение дьо Три "приемат светия кръст" в Брюге.
Същата година папа Инокентий III изпраща първото си писмо до българския владетел Калоян.
През 1201 походът започва да се събира около Венеция, като се включва и венецианският дож Енрико Дандоло и маркиз Бонифаций Монфератски от Северна Италия.
През 1202 г. започва IV Кръстоносен поход, като повече от 1500 рицари и десетки хиляди тежко въоръжени оръженосци и друга войска се пренася с огромния флот на Венеция. Походът изменя посоката и дебаркира в Тракия, пред Цариград.
Основни извори в изучаването на IV кръстоносен поход
черпим от трите хроники на участници в похода, а именно френския маршала Жофроа дьо Вилардуен, рицаря Робер дьо Клери от Пикардия (Франция) и от византийеца Никита Хониат.
Важна информация за този период, както за похода, така и за действията на Българското Царство са и булите и писмата на папа Инокентии III и хрониките на латинеца Хенри Валансиен.
От тези места научаваме най пълната и заслужаваща доверие информация, която ни  интересува за промяната на първоначална мисия на похода и за превръщането му от поход целящ освобождаване на светите земи йерусакимски, в кръстоносен поход срещу православието, братоубийствен поход заграбването на богатствата на християнска Византия и завършил вместо с освобождаване на гроба господен, с превземането на Константинопол, Солун, Филипопол (Пловдив) и т.н. От всичко това произлиза в крайна сметка образуването на: Латинската империя със столица в Константинопол, на Солунското кралство с център гр.Солун, във Филипопол на херцогство. Информация за случилото се.
Тамплиерите. Участието на Ордена на Тамплиерите, поел задачата да охранява "пътя на вярващите" до божи гроб, в превземането по време на кръстоносния поход на християнските градове, като напр. Зара (в Хърватия) или из Византия вкл. Констанитнопол не е регистрирано и априори се отхвърля и имайки предвид и клетвата, която се дава от всеки член на Ордена да не се бие, да не убива и даже да не присъства в схватка с християни.

 
image
Падането на Константинопол   При завземането на гр. Зара в близост до околностите му се е намирал тамплиерският манастир св. Григорий (Врана, Далмация). даден на тамплиерите от папа Александър III, но Орденът не  е участвал в битката за Зара.
Повечето учени смятат, че Орденът не е участвал и в превземането и разграбването на Константинопол, но доста от изследователите на похода смятат, че всички Свети реликви, свързани с Исус Христос и останалите намиращи се в храма Света София, след превземането на града са били взети и опазени от рицарите – членове на Ордена. Тук се включват плащеницата, с която е бил увит Исус, копието с което е прободен, както и откритите от майката на император Константин Велики - света Елена парчета от Истинския Христов кръст, и главата на св. Йоан Предтеча и още много други свети мощи.
В писмото на Алексий Ангел до Бодуен Фландьрски от края на 1203 г. се описва подробно какво от Светите ськровища от катедралата Св. София ще бъде предадено на крьстоносната армия, ако го възстановят на престола, а именно: трънения венец на Христос, копието с което е бил прободен,ковчеже с крьвта Му, плащеницата с която е бил увит, гвоздеите с които е бил закован, фрагменти от крьста на който е разпнат, мумифицираната глава на св. Йоан, костите на св.Йоан Крьстител, рьката на св. Йаков и много други реликви.
И така на 12 април 1204 г. Константинопол е превзет и влиза в действие договорът от месец март за разпределне на Византийската империя между кръстоносците, венецианците и папата, за избор на император и за разделянето на плячката и т.н.
На 9 май 1204 г. се обявява "възстановяването" на "Partitio terrarium imperii Romaniae" със столица Константинопол, а за пръв император бива избран Бодуен, граф на Фландрия и на Ено, който на 16 май с.г. е коронясан в църквата Света София. Т.е. бива създаден един нов вариант на Източната Римска Империя, известната ни и като Латинска Империя, (за да се прави разлика със Свещенната Римска Империя и Византия). Короната на тази Свещенна Римска Империя или т.нар. Западна Римска Империя, папата е "дарявал" на някого от западните владетели по свое усмотрение на основание на "Константиновия дар", един фалшив документ, според който император Константин Велики е дал короната и правата над Западната Римска Империя на Римския архиепископ т.е. на папата.
Дори и Наполеон Бонапарт не е притежавал такава висока титла - римски император. Реално погледнато, Бодуен Фландърски (и след него още трима негови наследници от фландърския дом) са най-високопоставените французи в цялата история - императори на "Romaniaе imperii". 
Титлата на константинополски император се носи чисто номинално разбира се от всички представители на френската кралска фамиля Валоа, чак до 1589 г. когато умира крал Хенрих ІІІ - последния потомък на този клон на Капетингите, сменен на френския трон от Бурбоните. Тази номинална титла влиза в кралския дом Валоа, чрез един брак на принц Шарл Валоа (брат на крал Филип Хубави) с фландърската графиня през 13 век. Това многовековно носене на тази номинална титла, само по-себе си говори какво е представлявала за западната аристокрация.
През вековете, всеки път като се е заговаряло за кръстоносни походи, едно от главните действащи лица винаги  е бил именно номиналния константинополски имератор.
След 16 май, когато е коронацията на император Бодуен I, той издава и първите си укази за разпределение на империята. Създават се три херцогства, извън земите на Императора, които са били около Константинопол.
Граф Луи дьо Блоа дьо Шартрен е получил херцогството в Никея.
Маркиз Монфератски, който изгубил в надпреварата при избора за императорската корона, получил Солунското Херцогство, което през 1209 г. обявявил за кралство. 
Същия още на 10 май 1204 г. се бил оженил за вдовицата на император Исак II Ангел.
Барон Рение дьо Три получил херцогство Филипопол, с център град Филипопол и граници около него с радиус 1 ден път (около 50 км).
В изпълнение на тази заповед на императора, барон Рение дьо Три се отправя към Филипопол с армия от 120 рицари с техните баниери (сержанти, копиеносци, щитоносци и коняри), и на 11.11.1204 г. е влезнал във Филипопол.
От различни латински извори от онова време се разбира, че Херцог Рение дьо Три изгражда Филипополското херцогство с дванадесет васални феода (баронства) и построява в едни кратки срокове, за около 5-6 месеца херцогския замък-цитадела Естанемак, който е oтстоял на около три льо южно от Пловдив (ок. 11,5 км).
При превода на книгата на маршал Жофроа дьо Вилардуен нашите учени са вписали в превода без да правят допълнителни проверки на разстоянието, че резиденцията на Филипополския херцог е била гр. Станимака (дн. Асеновград), който обаче се намира на пет льо (ок.20км) от Пловдив и не е бил замък, а един сравнително голям укрепен град, който кръстоносците обсаждат три месеца докато успеят да превземат, а за което са сполучили с помощта на на един предател (българин). Всичко това е описано подробно в едно писмо на рицар – кръстоносец, което се намери в Кукленския манастир. След завземане на Станимака предателят е бил екзекутиран от рицарите.

Владетелите от първото българско царство от Симеон натам са носили  титлата "Василевс на Българите", което е равносилно на император.
На това основание цар Калоян в писмата му до папа Инокентий III
 от  1202, с които иска да получи императорско достойнство пише: „Най-напред молим от римската църква... корона и достойнство като възлюблен син, както имаха нашите стари царе. Единият беше Петър, а другият Самуил и другите, които ги предшествуваха в царуването, както намерихме записано в нашите книги”, а в писмото си от 1203 г.: „...съгласно обичая на моите предшественици, царете на българите и власите: Симеон, Петър и Самуил, мои прародители и на всички останали царе на българите.”! 
    През пролетта на 1204 г. българският цар Калоян изпраща пратеници за равнопоставен мир при своите съседи в Константинопол. Рицарите високомерно отговарят, че той трябва веднага да им се подчини, инак го "чака разорение и гибел".
На 15 октомври 1204 г. след две години преговори специалният папски легат кардинал Лъв пристига в Търново и на 7 ноември помазва Василий за архиепископ и го посвещава в сан Примас на Българската Църква - ранг означаващ при католиците първосвещеника на дадена независима държава (при православните това е горе-долу патриарха).
На следващият ден - 8 ноември 1204 г, кардинал Лъв миропомазва със специално изпратеното от папата свето миро Калоян за Крал (по канон, неможе да съществува трети император, извън двете Римски империи (а двете корони са вече били заети) и го коронявса с изпратена от папата корона и скиптър. Въпреки това в официалната си благодарност към папата Калоян благодари за изпратената императорска диадема и започва според българската традиция да се титулова Цар (Император) и господар на всички българи и власи.
Папата така и не се противопоставя енергично по този въпрос. В основанието си за коронясването на Калоян, Инокентий ІІІ изрично отбелязва „Римския произход на Калоян”!
Спори се признат ли е бил в действителност императорския титул на Калоян от страна на папата или не. Мисля, че отговор дадаха част от наскоро публикуваните архиви на Ватикана, от Ватканската библиотека - Archivio Segreto Vaticano di registri papali:
Registra Vaticana, където в 
том  V е регистъра на кореспонденцията на папа Инокентий ІІІ, където на стр: 56v, 104r, 136r, 137r фигурира следната титла на Калоян: "IMPAROR BULGAROY ET BLACHOY". Смятам, че по-нататък споровете са излишни.
    Това означава, че българските Царе са се считали за едни законни наследници на Римската империя, а не за наследници на някакви си „монголоидни династии” .
Когато през 1203 г. Калоян прогонва унгарците от Белград, Браничево и другите български бащини западни земи, унгарският Крал Емерих се оплаква на Папата и го призовава да насочи IV-тия кръстоносен поход срещу България, последният взима позицията на Калоян, въпреки че Емерих е католик.
Унията с Рим е безспорен успех за Цар Калоян. Тя има важен външнополитически ефект, защото официално приравнява българската държава с останалите страни.
От 8-ми ноември официално всички българи по балканските земи и Влахия изповядват върховенството на папата и в течение на близо четири десетилетия униатството е доминиращата християнска религия по нашите земи, като в Македония то се е запазило и до днес. Кардинал Лъв взема със себе си за Ватикана калояновия първороден син - Ветлеамин (Венеамин) и го предава на папа Инкоентий III за обучение и послушание. Папата се радва на престолонаследника на Калоян и изпраща друго писмо до Калоян, с което възлага големи надежди за обучението и израстването на Вениамин като бъдещ владетел?! До сега "старите" ни историографи, подвластни на религиозната православна догма, не са се заинтересували какво е станало с българския княз, който е бил и първороден син на Цар Калоян, и който не се връща в България след смъртта на баща си, когато престола узорпира братовчеда да Калоян - Борил, а след него престола заема Йоан-Асен, първороден син на Цар Асен, старшия калоянов брат.
В западните кралства първороден син на владетеля се отказва от престола при не един случай, когато обикновенно престолонаследникът е получавал висш духовен сан – кардинал, с възможност да участва и в бъдещ избор на папа.
Ако може да се докаже, че Вениамин е получил такъв сан (например архиепископ или кардинал), то той няма да остане със същото име, защото в тези случаи се сменят светските с духовни имена (това е еднакво и в православието и при католицизма). Дали Цар Калоян, нарочно не е подтикнал сина си да приеме такъв духовен сан, предвид да се избегнат бъдещи борби за престола между потомството на Цар Асен Стария и неговото потомство.  
  •     Историята на херцогство Филипопол
  След разпределянето на Византия между император Бодуен I, маркиз Монфератски, барон дьо Три и граф дьо Блоа, започва строителство на резиденциите си по западен образец в нововьздигнатите Херцогства - големи замъци на стратегически височини, и в близост до главните градове, а също така и строеж на по-малки крепости – замъците на васалните на херцогството баронства.     Поради пълното отричане на съществуването на Филипополското херцогство от нашите, гръцките, сръбските и руски историци, в сегашните карти за Латинската империя се обозначават Императорските земи около
Константинопол, Никейското херцогство, Солунското херцогство (от 1209 г. кралство) и Атинското херцогство - обявено за такова от Бонифас Монфератски.
Целта ни ще е да възстановим една поне част от историята на това Филипополско херцогство.
След влизането си във Филипопол през ноември 1204 г. новоугласения за херцог Рение дьо Три, с помощта на явно добри майстори изгражда новия си замък на три льо от града (вероятно в района на дн. град Куклен), който замък е наречен Естанемак.
За изграждането му са били необходими около 6 месеца, но в края на май 1206 г. замъкът на херцога е бил напълно готов – непристъпен, водоснабден, с възможност да издържа на дълга обсада и да държи зад стените си над 200 души – рицари, сержанти, селяни, жени, добитък и коне. Паралелно с това до замъка Естанемак, рицарите започват да строят два манастира Кукленският и Горноводенският (св. св. Козма и Дамян и св. Кирик), както и да довършват Бачковският манастир, който с папски вердикт е предаден на рицарите на Ордена на Тамплиерите (13 ноември 1204).
При превземането на Константинопол, император Бодуен I изпраща командора на тамплиерите за Ломбардия - магистър Barozz, с писмо (от 7 ноември 1204 г.) и дарове за папа Инокентий, а също така и изпраща богати дарове за Тамплиерския Орден – парче от Христовия кръст и две кутии от сребро, пълни със скъпоценни камъни. Генуезски пирати обаче нападат и превземат венецианския кораб, с който пътувал рицарят-тамплиер Бароц и поради това Орденът се обърнал към папата да обуздае пиратите, да ги отлъчи от църквата и да върнат на Светия престол и Ордена отнетите Свети реликви и скъпоценности.
На 13-ти ноември папата предал със специална папска булла всички манастири на византийската църква на Ордена. Това показва, че и Бачковският манастир е бил даден на Ордена, а другите два манастира – св. св. Козма и Дамян и св. Кирик са строени вероятно от сaмите Тамплиери. В доказателство на тази теза, са запазената и до сега старинна църква в манастира в Куклен, в чийто ранни стенописи от началото на XIII век са изографисани слонове, крокодили, делфини (китове), които български иконописци по това време (някои от българските историци казват, че манастирите са строени от българските царе Иван Асен II или Иван Александър) не са могли да знаят как изглеждат. Доказателство, че Кукленския манастир е построен от тамплиерите е и факта, че е открито едно писмо - на един oт рицарите, които обсаждат Станимака, което е намерено под плочите на покрива на църквата!
Още нещо интересно – според един от филибелийските хроникьори от 1846 г. при строежа на новото крило за библиотеката на Кукленския манастир в началото на века, гръцкият игумен наредил в темелите на строежа да бъде зазидан голям кован сандък с много старинни, но не гръцки свещенни книги, вероятно латински. До сега никой не е направил опити да се потърси това национално богатство, като се има в пред вид,че през 1926 г.библиотеката на манастира е горяла, а през 1928г.по време на голямото земетресение останките на сградата са се срутили и сега си личат само основите им, което би улеснило тьрсенето.
На около два километра източно от манастира (по-малко от 1 льо) се намира и височината, на която е бил изграден и замъкът Естанемак. Територията на Естанемак е огромна – над 24 декара. Стените на крепостта са високи около 5-6 м, и образуват формата на паралелепипед с размери 220 на 120 м. В средата на крепостта има водохранилище, градено с тухли и варов разтвор, което е с обем 8-10 кубометра. Водоснабдяването е ставало с изворна вода чрез подземен трьбопровод от около 600 м. В подножието на крепостта и южно от нея има градени рицарски гробове, в които се намират изключителни артефакти, като например тамплиерски сребърен кръст с инкрустации (18 х 19 см), който може да се пришива към плащ или занитва към броня (съхранява се в Пловдивския музей). Подобни кръстове, но не така изящни, се съхраняват в град Дъмбъртън Оукс (Англия), които са донесени от кръстоносци от Константинопол и се датират от XI и XII век.
Непосредствено до стените на самата резиденция Естанемак е намерен невероятен златен кръст с релефни картини от Раждането на Исус до Неговото Разпятие (9,8 х 6 см х 4,5мм, над 167 гр.23 карата) барелефно изваяни от двете му страни. Този кръст вероятно е принадлежал на някой от херцозите на Филипополскто херцогство или на командор на Ордена. В гробовете и наоколо са намерени и много оръжия – мечове, дръжки от мечове, стрели, токи, стрели от арбалет (орьжие, характерно само за рицарите), слитьци от желязна руда. Последните показват,че в замъка е имало и леярна за леене на желязо от което са правили вероятно и орьжията си и броните си. Намерени са и много печати.
За съжаление сега държавата няма достатъчно бюджети за разкопки на замъка, а иманярите безжалостно копаят и рушат всичко. Отделно от това, незаконна кариера вече достига подножието на стените на замъка и той може да бъде разрушен. Както беше отбелязано по-горе, Херцогството включва 12 васални феода на територия обхващаща около 3000 кв. километра. Руините от замъците на бароните са останали на 9 - 10 места, които са известни сред местното население като калета или градища. Интересно е, че един от тези феоди, намиращо се югоизточно от Пловдив след гр. Станимака се е наричал - баронство Боа дьо Кроа. То е дадено за васален феод не нарицар-християнин, а на туркопол (рицар-мохамеданин), който е имал мощехранилница с парченце от Христовия кръст. Може лесно да се предположи, че цар Борис III знаейки от латински източници за това баронство, е поставил голям метален кръст през 1935 г. на предполагаемото място на баронския замък – градището край село Мостово, Асеновградско. Сега за това място се носят всякакви легенди, като никой не обръща внимание на историческия факт, че името на баронството Боа дьо Кроа в превод означава Гората на Кръста (кръстова гора).
  • Българи срещу Латини
Латинската империя Романия вече влиза в конфликти със съседите си: българите и гърците. Благосклонността на папата към България донякъде отдалечава с около 2 години конфликта с кръстоносците в Константинопол, които не крият апетитите си към българските земи. Неуспешните опити за разбирателство с Латинската империя подтикват Цар Калоян да сключи съюз с ромейските аристократи от градовете на Тракия през зимата на 1204-1205 г. Техни представители търсят закрила и военна помощ от българския владетел поради униженията, на които са подложени от рицарите-латинци. Гърците тайно изпращат пратеници от различни краища на империята при Цар Калоян, с обещанието да го обявят за свой Император и да вдигнат възстание срещу кръстоносците.
Така в изпълнение на съюзния българо-гръцки план, през пролетта на 1205 г. жителите на Димотика, Одрин и Аркадиопол избиват част от латинците, други пленяват, а трети прогонват. Цар Калоян решително се намесва в събитията и приближава с многобройна армия Одрин.
Като научават това, Император Бодуен I и съвета му, решават да съберат рицарската армия и да се подготвят за война срещу Калоян. Изпратените вестоносци до Солунското и Филипополското херцогства стигат с императорската депеша, която предизвиква различни реакции. Така например във Филипопол след като научават, че императорът ги вика, синът на херцог Рение, с брат му Жил, племеникът му Жак дьо Боуди и зетът на херцога Ахар дьо Вердюн, и с около 30 свои рицари и придружаващите ги сержанти и оръженосци, тръгват към Константинопол, но гърците с измама ги залавят всичките близо до днешния Дебър и ги предали на Калоян, който веднага наредил да им отрежат главите. Така Филипополският херцог остава само с около 95 рицари, като от тях само 15 са били оставени във Филипопол. Останалите се затворили в замъка Естанемак и се подготвили за обсада.
На 14 април 1205 г., точно на Разпети петък, близо до крепостните стени на града се разиграва най-ожесточената и разгромителна битка за кръстоносците, в която загива най-изявената част от рицарството на Четвъртият Кръстоносен поход. Самият император Бодуен Фландър е пленен и отведен в Търново (според др. версия е убит).
След победата край Одрин Цар Калоян настъпва в Тракия и
Македония. След Средец българите си връщат Призрен, Скопие, Охрид и други градове от днешна Македония. В Пловдив аристокрацията се противопоставя на Калоян, за което е жестоко наказана, а градът е разрушен през юни 1205 г.
След раззгромяването на рицарите край Адрианопол оцелелите се прибират в Константинопол на 16 април и съобщават за поражението. На следващия ден братът на Бодуен І – Хенрик дьо Ено, е избран за регент поради неяснотите около съдбата на императора (едни от рицарите казвали че е убит, а други, че е ранен и пленен).
От края на април 1204 г Калоян започва грабителски походи из Тракия и Беломорието, и превзема редица градове, разрушава ги до основи, а населението избива или отвежда в робство в Бесарабия. Калоян завзема и разрушава Димотика, Серес, Солун, а през юни решава да превземе и Филипопол.
Ето как описва падането на Филипопол, Хониат:
„Отдавна той (Калоян) беше озлобен на тоя град и тьрсеше само повод да го завладее, като силно се сьрдеше на жителите му, които се отврьщават от него като от „мьж от кьрвища”; и тогава душата му беше силно пламнала от варварска гордост, задето те избрали Алексия Аспиет за градов управител и отбльскваха нападенията му. Градьт бе разрушен до основи, обьрнат в силни развалини, но едно нещо поразяваше зрителите – на висок кол, обесен за краката, висеше одран Аспиет на вьже, прокарано през жилите на петите му...”.
Над 40,000 жители на Филипопол са преселени, а избягалите около 10’000 основават селище на около 30 км югозападно от Филипопол високо в планината, където днес е резерватът Тъмръш. По сьщото време в Тьрново се подготвяло вьзстание срещу Калоян, който след погрома над Филипопол се заврьща  и „наказал изменниците сьс страшни казни и новоизнамерени видове смьрт...”!
Избиването на рицарите и над 20 000 от войските им продължава до 1207г. През януари 1206 г. Калоян разбива голяма рицарска групировка в Източна Тракия, ръководена от Тиери дьо Тьормон, сенешал на Империята, и в продължение на 2 месеца гони остатъците на рицарите из Източна Тракия към Константинопол като унищожава един по един всички латински гарнизони.
Повече от година след падането на Филипопол, маршалът Жофроа дьо Вилардуен се връща в хрониките си отново към Филипополското херцогство: „...Тогава регентът на империята Хенрик и бароните, които бяха с него, свикаха съвет; и тяхното решение беше да яздат напред. И те яздиха два дни и се установиха на лагер в една много красива долина близо до един замък, който се наричаше Мониак. Те превзеха замъка и седяха в него пет дни. И решиха, че ще отидат да помогнат на херцог Рение дьо Три, който беше обсаден в замъка Естанемак, и беше затворен там около тринадесет месеца. Хенрик, регентът на империята, както и голяма част от неговите хора, останаха в лагера; другите отидоха да помогнат на Рение дьо Три.
И знайте, че тези, които отиваха там, отиваха към твърде голяма опасност, тъй като малко такива походи са виждани. В този поход за оказване на помощ отидоха рицарите Конон дьо Бетюн, Жофроа дьо Вилардуен, Макер дьо Сент Менеулд, Милон дьо Бребан, Пиер дьо Брашно, Пайен дьо Орлеан, Ансо дьо Кайю, Тиери дьо Лоос, Гийом дьо Першоа и техните сержанти и коняри, както и един венецианнски отряд с командор Андре дьо Валер. И те яздиха така до замъка Естанемак и се приближиха толкова , че го видяха .
Херцог Рение дьо Три бе при зъберите на стената на замъка и забеляза челната охрана, която се командвала от Жофроа, маршала, и другите части, които идваха след него в боен ред. И Рение не позна какви хора бяха те. И това не беше чудно, защото много време нямаше новини за тях; и помисли, че това са гърци или власи.
Жофроа маршалът взе рицари туркополи и стрелци с арбалет на коне и ги изпрати напред, за да узнаят какво става в замъка, защото не знаеха дали те са живи, тъй като дълго време не бяха чували новини от тях. И когато те пристигнаха пред замъка, херцог Рение и неговите хора ги разпознаха и страшно много се зарадваха. Тогава те излязоха от замъка и посрещнаха своите приятели; и беше голяма радост и за едните и за другите.
И бароните се настаниха в един много хубав и укрепен град, който беше разположен в близост до замъка, и който държеше толкова време замъка в обсада. Тогава бароните казаха, че били чули да се говори, че Император Бодуен бил убит от Йоанис, но че те не го вярват. И Рение дьо Три им каза, че това е истина и те го повярваха. И много плакаха и бяха натъжени, но можеха ли да поправят станалото.
И тогава бароните решиха, че ще отидат в Константинопол и ще коронясат Хенрик за Император на Романия...”.
На 20 август 1206 г. Хенрик дьо Фландър е тържествено е коронясан за Император на Латинската империя в храма Света София в Константинопол.
На 4 февруари 1207 г., император Хенрик се оженва за Агнес – дъщеря на херцог Монфератски.
При опитите за контраатака на брата на Бодуен - Хенри Фландърски, латините успяват да навлязат в Източни Родопи и да опожарят някои селища в Северна Тракия, но това не променя положението на силите.
В интерес на истината трябва да се признае, че цар Калоян се справя блестящо от стратегическа и тактическа гледна точка с Латинската империя, възпозвайки се от добрите си взаимоотношиния с Римския папа на дипломатическия фронт, от съюза си с куманите и неутрализирайки чрез засади, маневри и разбиване на бойния строй изключително силните при открито нападение тежки рицарски конница и пехота.
През септември 1207 г. български войски, базирани в крепостите на Източните Родопи, убиват в Беломорието и последния от водачите на похода Бонифаций Монфератски, краля на Солун, и изпращат осолената му глава на Калоян, както е описал драматично събитията хронистът Жофроа дьо Вилардуен.
Веднага като разбира за смъртта му, Цар Калоян начело на нова многобройна войска заедно със своите съюзници кумани потегля към Солун. Операцията е планирана и подготвена блестящо в съответствие с българското военно изкуство, със схеми и карти на отделните подобекти и фортификационна техника.
През нощта обаче, Калоян внезапно умира. Широко разпространяваната и налагана версия, че е убит, поради заговор на куманския княз Манастър, се счита за недостоверна.
Счита се, че царя умира от мозъчен кръвоизлив от пренапрежението. Както споменават достоверните източници, доказало се и по-открития череп в гроба на царя, Калоян е имал стара рана на главата от която е изпадал в епилептични припадъци.
Макар че Солун практически е бил превзет с изключение на зъмъка, който по споразумение е трябвало да остане във византийски ръце, на другия ден българските войски се изтеглят бавно към Търново, носещи ковчега с мъртвия Цар Калоян.
  • Какво е станало с Император Бодуен
Цар Калоян отказва да преговаря и отхвърля молбите на многобройните пратеничества, даже отклонява и желанието на папата да приеме предлагания огромен откуп срещу освобождаването на императора.
Така Латинския император Бодуен умира безславно в крепостта на българските владетели - Царевец, затворен в една от кулите. Историята няма данни за точната дата и причина за смъртта му. Официалната версия е, че е пленен и отведен в Търновград, където след това е ослепен и скоро умира в затвора. Легената разпространявала се още в средновековието гласи, че са се отнасяли към него, като към "знатен гост", през деня е можел свободно да се рахожда из крепостта, но без да я напуска. Хранил се е дори с царското семейство. 
      image       Балдуиновата кула  
/Царевец, В.Търново/

 

 

 

 

      image

 

 

 

 

 

        Паметник на Бодуен в гр.Монс

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тука продължението има на легендата има два основни варианта, породили са се от анекдотични разкази от средновековието, а не от официални извори. Разказва се за Царицата - жената на Калоян, която се била влюбила в красивия пленен император и се опитва да му помогне да избяга. Дали е имало изневяра, или е било само платонична любов не се знае. Каквото и да е, но Цар Калоян разбира за предателството на допуснатия до трапезата му пленник и собственоръчно го убива, а трупа му нарежда да изхвърлят през скалите, и да бъде разкъсан от зверовете.
В другия вариант, разказан от латински трубадурни разкази, в тях се възпяват красотата и благородство на младия императора, където благородния Бодуен отхвърля ухажванията на българската царица, която от злоба, го била обвинила в опит за изнасилване, заради което той бил ослепен с нажежен шиш, след което хвърлен от т.нар. „лобна скала“ в пропастта, на дъното на която тече Етъра (дн. р.Янтра).
Какво представлява за французите император Бодуен Фландърски, ясно показва митологизирането на личността му, още през средновековието.
Императора е бил млад, силен, богат, смел и много красив - идеала за рицар. Трубадури съчиняват песни за пленения император и разнасят историята по всички замъци из Европа.
Историята на разбитата кръстоностна армия, смятана дотогава за непобедима, за погубеният "цвят на западното рицарството" - както сами се изразяват, а заедно с това и нещастния образ на пленения млад владетел, събира съжалението и възхищението на католическа Европа. Стига се дотам, че да се появяват "избягали от български плен" императори. Покрай станалия най-известен такъв случай, се е вдигнал голям шум през 13 век в Европа. Пред измамника представящ се за завърналия се от плен император, за кратко време полагат клетва за вярност, както част от фландърските благордници, но също и много рицари и дребни феодали от цяла Европа. Те се присъединявали към неговата свита, поблазнени от желанието да поемат под императорските знамена, на нов кръстносен поход, на който да грабят на воля богатствата на българи и ромей. Мнимия Бодуен щедро раздавал титли и обещания. Също така предявява претенция да му се "възвърне" Фландарското наследство. Стига се до ситуацията, краля на Франция да го подложи на изпит пред кралския съвет и висшата аристокрация вкл. роднините и наследниците на Бодуен (не повярвали в историята на претендента). Наложило се на Бодуен да подкрепи претенцията си и да отговори на няколко въпроси. Първото направило впечатление е, че "императора" се поколебава и подвива коляно пред краля, както васал пред сюзерена си, веднага всички се спогледали - нима императора се има за фландърски граф само?! Абсолютно неподобаващо за владетел на Латинската империя - стоящ по титла над френския крал, според протокола ако двмата са независими владетели, макар и императора да е още дете, назовава "сине" и много по възрастния по-нисшестоящ крал, който трябва да нарича императота "татко мой", двама императори, двама крале и пр. се наричат "братко", всеки друг по низш се покланя коленичи и пр. според това дали е васал, посланник, независим владетел с по-нисша титла (дук, която е равна на деспот и т.н.). 
Та мнимия Бодуен, е трябвало да отговаря на зададени въпроси за известни събития от миналото му (като в кой град и/или замък са се провели някой династични събития -брак, раждане, кращане), както и за няколко дати, имена и данни. Естествено се заплита и не може на много от въпросите да "намери" правилния отговор. Накрая след молба да се оттегли и да си припомни отговорите, си признава измамата и моли за прошка. Оказва се бивш оръженосец, на убит в сражение на балканите рицар. Живял през следващите години в разни краища на Европа и препитавал се със сладкодумни разкази на "историята си", че е рицар-кръстоносец, който в сражение е изгубил паметта си и обикалящ из провинциите, та дано си спомни откъде е или някой него да разпознае. От разговори разбрал, че имал известна физическа порилика с пленения император и така започнал да се представя за "избягалия от плен" Бодуен. Осъден е на смърт.
  •    Жажда за Мъст
Ньойския договор е подписан именно в градчето Ньой като отмъщение заради граф дьо Ньой, загинал в битката при Одрин през 1205 г.
Българската делегация е била поставена да седи точно под портрета на маркиза -нашественик. По време на преговорите е било казано достатъчно ясно, че този договор ще бъде отмъщение заради разгрома на европейското рицарство през 1205 година. Когато се подписва договора, при който България бива орязана на парчета един френски граф, доволно казва, че отмъщението е сторено и костите на граф Ньой вече спокойно могели да почиват в мир.
Тези факти се премълчават в учебниците, а вместо това се разказват пикантни истории, как министър-председателя Ал. Стамболийски бил хвърлил писалката си от „възмущение”, след като подписал позорния договор.

image



Гласувай:
15


Вълнообразно


1. alchemist - Лоши
26.08.2011 18:52
рицари...
цитирай
2. gepard96 - Те на са лоши...
26.08.2011 22:09
Лошо са постъпили, като са нападнали Византия и са я разгромили, нито те успяват да създадат мощна империя, нито Византия успява някога да се изправи на крака разкъсвана от вътрешни междуособици на Никея, Епирското деспотство и Трапезундска империя. Епирското деспотство е историческа държава, образувана към 1205 г. в западните части на Балканския полуостров на Комнини. Има голяма конкуренция на епирските ромеи с ромеите от Никея, успели да отвоюват Константинопол. В Епир династията на Ангелите управлява до 1318 г. През 14 век Епир попада под властта на Сръбското царство, а в края на века — под турска власт. Това разпокъсване на Византия, а през 14 век и на България на 3 отделни държави а именно Търновското и Видинското царства и Добрудджанското деспотство, правят отбранителните сили на тези държавици много слаби, изцедени от непрекъснатите местни войнички, нарушаване на договори, преврати, появяват се още независими държавици - в Родопите и пр. Същот е и положението в Сърбия.

Това е основната причина османците да успеят да завладеят за по малко от 1 век цялата територия на двете само до преди 2 века непобедими империи - Българската и Византийската.
цитирай
3. virtu - Ти ме разби !
02.09.2011 20:10
Трябва спокойно и подробно да прочета целия постинг !
А че папите и рицарите се интересуват само от грабежи , на това не се учудвам .
http://virtu.blog.bg/history/2011/08/22/langedok.806289
цитирай
4. анонимен - Interesting, thanks
13.09.2011 01:40
People are yours alright! . We a minimum of should get these individuals stealing pictures to start out running a blog! They almost certainly just did a picture research and grabbed them. They appear excellent even though!
цитирай
5. анонимен - suglasen sum
15.07.2012 19:06
kakvo drugo da se ochakva ot tiah! ta te sa samo edni alchni i zavistlivi paleta koito iskam da naritam ! a nashite glupatsi premulchavat za tova v uchebnitsite ni!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! kak e vuzmogno tolkova godini da kriat ot nas kakvo sa ni prichinili fransetata!!!!!!!!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 1378732
Постинги: 73
Коментари: 533
Гласове: 643
Архив