Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2012 17:28 - Компютърен анализ за издирване на фамилиите ни от прабългарски или тракийски произход.
Автор: profesionalist Категория: Политика   
Прочетен: 18697 Коментари: 6 Гласове:
4

Последна промяна: 24.02.2014 21:10


Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.   доц, д-р Я.Й.Шопов, доц, д-р Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, Л. Ненчев, Г. Канканосян Институт по интердисциплинарни изследвания на древни цивилизации.   сп. Авитохол, бр.19, стр. 21- 30.     Доклад на Националната научна конференция на тема: 2000 Приносът на българите с световната цивилизация,    СУ “Кл. Охридски”, Исторически факултет, 20-21 октомври 2000 г.    
Пълният текст ще намерите на
:
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/427196/_
  Цел: Издирване на редки, остарели и изчезнали думи от прабългарски произход, включени във фамилните имена в телефонния указател на София. Търсене на сродни езици на прабългарския език.   Материал и методика: Използвана е електронна версия на телефонния указател на София, от който са отделени фамилните имена от явен неславянски произход. Те са съпоставени с известните редки и остарели думи в българския /1,2,3/, известните прабългарски думи /4/ и най-употребяваните думи в източно- иранските езици пушту и дари /5/ , индо- иранските езици хинди /6,7/, непали /8/ и санскрит /9/ и западно- иранския персийски език.   Исторически бележки: Още акад. Державин /10/ демонстрира, че етногенезисът на българския народ достига с корените си далечното доиндоевропейско минало заедно с шумерите и, че “българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи”. До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ, направен от акад. Н. Марр /11/. Напоследък Петър Добрев /4, 12, 13,/ и някои други изследователи /14/ убедително доказаха, че прабългарите са индоевропейски народ от източноиранската група. Народите от тази група са наричани още ведически арийци (този термин няма нищо общо с измислената от хитлеризма суперраса). Те са изиграли ключова роля при формирането на индо- европейската езикова общност, защото са колонизирали Индия и са занесли там ведическата култура и ведите.   Основания за търсене на паралели между прабългарския език и иранските и индо-иранските езици.         Ведите са били разпространявани устно на ведически санскрит, който е синтетичен език от най-доброто от арийските наречия. Така езикът на арийците навлиза в езика на местното население и образува индо-иранските езици (хинди, непали и др.). Това ни дава основание да потърсим паралели на прабългарския и българския език от миналия век с тези групи езици. Това също показва, че прабългарите са били носители на ведическата религия в древни времена. Това ни накара да потърсим паралели между българската митология (от езически произход) и ведическите божества. Резултатът беше поразителен:- оказа се, че 8 от ведическите божества още битуват в българския народен фолклор, 16 ведически божества имат имена (на санскрит) от които на български се разбира ясно тяхната функция, 8 ведически божества имат имена, широко употребявани в българския. Така 32 ведически божества имат имена срещани или разбиращи се на български.         Според Теофилакт Охридски прабългарите са имали религия като скитите /15/. Скитите са ираноезични народи, говорещи на един и същ език /16/. Всички ираноезични народи са изповядвали религии, явяващи се разновидности на зороастризма. Основните различия в тях са в имената на боговете. Иранистът Абаев /17/ подчертава, че според Херодот общоскитските богове са 7, какъвто е началният брой на Адитите- водещият брой богове в митологията на ведическите арийци и в зороастризма. Според някои изследователи най-старите части на Авестата (свещената книга на зороастризма) са написани на бактрийски език, който е ирански език /18/. Според /19/ имената бактрийци и българи (балхара) са били използвани като синоними. Нещо повече, в самата Авеста (21-вата книга на авестата- Вендидат, глава I) върховният бог Ахурамазда изброява 16-те арийски страни, които е създал, между които на 4-то място е Бактрия, “държаща високо знамето” му, и дори страна, наречена Варна (област от древен Иран) /20/. Дори при съвременната миграция, когато едно старо име на град или област се появи на ново място, то това обезателно се дължи на миграция на население от старото място (затова на картата на Америка има десетки градове и села с имена Лондон, Париж, Москва и т.н.). По тази логика името Варна просто е донесено от зороастрийци (прабългари), които са живели в областта Варна в Иран (Ариана) в дълбока древност още преди миграцията им към северна Индия. Това е едно достоверно доказателство за етническата и езикова принадлежност на прабългарите към иранските народи и участието им в миграцията на източните иранци в колонизирането на северна Индия.
пример произнасяне на името българин от индийците: българин                             а гх  балгхар(а)  Анализ на резултатите: Електронната версия на телефонния указател на София бе подложена на компютърен анализ на две нива:- 1. Статистически анализ на честотата на срещане на фамилните имена. 2. Извличане на извадки, съдържащи определена последователност от букви (най-често суфикси) или корени на думи. Специално за целта бяха създадени 2 компютърни програми. С тях бяха анализирани 350000 фамилии, като бе определена честотата на срещане на всяко от общо 18100 различни фамилни имена. Срещат се много фамилни имена, чиито корени са безследно изчезнали думи от явен прабългарски произход. Разгадаването на техния смисъл е възможно само чрез подлагането им на лингвинистичен анализ, чрез паралели с езици, сродни на прабългарския. Фамилните имена с най-висока честота на срещане са от библейски произход, следват фамилиите от славянски произход. Тези две категории обаче покриват едва 1000 фамилни имена (едва 5,5 % от всички фамилни имена)! Фамилиите на чужденците и малцинствата също не надхвърлят този процент. Най- рядко срещани, но най-многочислени са различните фамилни имена от прабългарски произход, означаващи професия, особеност или прякор на главата на фамилията по времето на първото въвеждане на фамилните имена в градовете след освобождението от турско робство. По-малобройни са фамилните имена, чиито корен е малкото име на дядото на човека. Тези фамилии се сменят с всяко поколение и са въведени много по-късно за селското население, което е било без фамилни имена.         Особено информативни са фамилните имена, свързани с професия или занаят на основателя на фамилията, тъй като те разкриват стопанската култура и структурата на обществото. Те лесно се отделят по характерните суфикси и позволяват по-лесно установяване на смисъла на изчезналите в съвременния език думи. В резултат на усилената дейност на панславистите преобладаващата част от думите - основа на фамилните ни имена, са изчезващи или напълно изчезнали от езика ни за по-малко от 150 години. Най-характерен е суфиксът –ия (таб.2) често предшестван от суфикса –джи (в хинди означаващ старши, бай) или суфикса –чи (в източно иранските и индо-иранските езици означаващ професия). В индо-иранските езици обаче при употреба на два последователни суфикса вторият се изпуска за разлика от българския, в който те се навързват последователно. Например топчия в хинди е топчи. Втори по продуктивност е суфиксът –ар (таб.2), който съшо е общ за българския и хинди. По-редки са неговите разновидности –кар и –дар. Следват санскритските суфикси –ан,- ван, а също санскритският суфикс –ик, който се среща в някои славянски езици и затова е с нарастващо значение в модерния български език. За него е характерно, че образува едва няколко фамилии, но образува повечето от съвременните имена на професии. Това показва по-голямата му употреба в модерния български, отколкото в езика ни преди 150 години. Звучи невероятно, но от около 2000 фамилни имена, означаващи професия или занятие има само едно фамилно име (Учителски), образувано със славянски суфикс –тел, даже той обаче стои след санскритската дума учча. Това ни навежда на мисълта, че тези думи за професии в славянските езици са заемки от български. Почти всички фамилни имена обаче завършват със славянско окончание –ов, -ев или –ски след прабългарския суфикс. Това е белег за настъпващия панславизъм още в момента на първото въвеждане на фамилните имена. Приблизително по това време министър на просветата в България е един от най-ярките стратези на панславизма- руснакът Юрий Венелин. Той допринася за отстраняването на неславянските думи от литературния български език, под предлог за детуркизация на българския език. Самият процес на детуркизация води до отстраняването на много прабългарски думи, които са навлезли в турския език от българския или персийския език. Исторически документирано е, че "турците за да разхубавят грозната си нация са се женели за българки" или жени от други поробени от тях народи. Така от езика на жените и майките им в техния език навлизат много български думи. Най-многобройни се оказаха изчезналите думи измежду фамилните имена, завършващи със суфикса –ар и означаващи професии. Близо половината от тях са вече изчезнали. Въпреки това българският произход на съхранените днес думи с този суфикс не буди никакво съмнение. Изясняването на значението на изчезналите думи в езика ни е една сложна задача, чието решаване предстои в бъдеше. За установяване на произхода на суфикса -джия бяха анализирани фамилните имена с него. Те бяха разделени на 5 категориии (таб.3) в зависимост от сродството на корена им със славянските езици, хинди и турски език. Най-голямо е сходството с хинди, като има фамилни имена, чиито корени са по-близки по звучене до съвременния хинди, отколкото до съвременния български. Този резултат показва, че въпросният суфикс е прабългарски, а не турски. Наличието на корените на думи с този суфикс в турския и славянските езици вероятно се дължи на заемки от български или персийски. Таблица 3. Фамилни имена с основа, завършваща със суфиксите “джи-ийа”, имащи паралели в иранските и индо-иранските езици:   I.Фамилии с основа, по-близка до Хинди, отколкото до съвременния български АСТАРДЖИЕВ от АСТАРДЖИя=тъкач на хастари, от АСТАР(х,п,пу,д)= хастар БАЛАКЧИЕВ от БАЛАК(х,н)= балък ТАМАМДЖИЕВ от   ТАМАМ(х,п)= цял, пълен, завършен в съвр. б.- таман   II.Чисто български фамилии с основа, липсваща в турския и славянските езици:  БАЛИЕВ, БАЛИя, БАЛИ(х)= жито (бали сено(ит.)) БАЛДЖИЕВ, БАЛДЖИЙСКИ от БАЛ(х)==ниво, сила, бал, бал(п,пу,д)= бал с танци (фр.) ГАРОВ, ГАР ГАРи(х)=каруца,  наГАРа(х)= град             ГУДАРОВСКИ ГУДАР от ГУДА(х)=ядро, зърно = топче(б-г) КИРАДЖИЕВ, КИРАДЖИЙСКИ от КИРАДЖИя=наемател, кирая(х,пу,д)=наем, керайе(п)=наем,аренда ПАЛАНКАЛИЕВ     ПАЛАНКАЛИя, ПАЛАНКА(ит.), паланг(х)= креват, постеля ПАШАЛИ-ЕВ,-ЙСКИ, ПАШАЛИя, ПАША, пашу= пасе ПАШЕЛИЙСКИ, ПАШЕЛИя, ПАШЕ, пашу= пасе - ПЕЙНЕРДЖИЕВ, от ПЕЙНиР(х) = сирене; панир(х,п)= сирене, пенирлия=баница със сирене (диал.) - ПЕЙНИРДЖИЕВ, от ПЕЙНИР(х) = сирене; панир(х,п)= сирене, пенирлия=баница със сирене (диал.) САПУНДЖИЕВ от САПУНДЖИя- сапунар, САПУН(х, нр./4/)= =сапун, сабун (пу,д) ЧАКРЪКЧИЕВ от ЧАКРЪКЧИя ЧАКРЪК(х)== ТЪРНАДЖИЕВ от ТЪРНА- търня=ограждам с трънен плет, ТОРНА(х)=чупи, къса ФУЧИДЖИЕВ от ФУЧИ, (ф)пхукна(х)= фукна, фучи ХВАЛДЖИЙСКИ      ХВАЛба ЧУКНИЙСКИ от ЧУКНИя, ЧУКНа(х)== ЯМАЛИЕВ,ЯМАЛИя, ЯМА(х)= бог на смъртта (ямата)   III. Фамилии с основа, изчезнала в българския, но срещана в Хинди -АДЖАРОВ    АДЖАР ? аджит (х)=непобедим - АДЖИЙСКИ ? от адда(х)=бутка или ада(х)отплата ;аджит (х)=непобедим      - АЙДАРОВ от АЙДАР айкар(х)= налог, от ай(х)= доход - АКШАРОВ от АКШАР(х)= буква, шрифт, азбука - АРАКЧИЕВ от АРАК(х)= спирт, сок, есенция, пот - АРАРОВ АРАР от АРА(х)= трио - БАГАРОВ от БАГАР(х)= плато, възвишение или БАГАН(х) =плантация - БАДЖАРОВот БАДЖАР,баджра(х)= вид жито или БАДЖА(х)= музикант - БАТАНДЖИЕВ от БАТАН(х)=копче на палто, копче на звънец,батен(п)=таинствен - БОРАДЖИЕВ от БОРА(х)= чанта, чувал, т.е чантаджия?, борра=остър, режещ - ГАНДЖИНСКИ от ГАН(х)= пеене ?, гандж= съкровище - ГАНЧАРОВ ГАНЧАР от    ГАНЧА, ганджа(х)= плешив - ДЖАЛАЛИЕВ, ДЖАЛАЛИя, ДЖАЛ- вода (х) - ДЖАРАЛИЙСКИ от ДЖАРАЛИя=джараейа(х)= бижутер, джари(х)=печата, издава - ЕЛАНДЖИЕВ от ЕЛАН(х)=обявява, провъзгласява - ИХЧИЕВ от ИХ (икх, х)= захар, захарна тръстика - САКАРДЖИЙСКИ, от САКАР(х) = формува, оформя, сагар(п)= ад, преизподня   IV. Фамилии с основа, срещана и в славянските езици БАБАЛИЕВ(СКИ) БАБАЛИЯ БАБА(Х)= баща,дядо= баща,дядо в Родопско ДАНАДЖИЕВ от ДАН(х)=дар, жертва (кимр.-dawnданък), дана(п)= учен КАСАЛИЙСКИ от КАСАЛИя, КАСА(х) ЛЕПНИЙСКИ, ЛЕПНИя,      ЛЕПНИ= лепна(х)=намазва, липна(х)=омазан ПЕЧИЙСКИ от ПЕЧИя, ПЕчка (х) пакка=печен , пакана= пека САНДЪКЧИЕВ, САНДЪКЧИя САНДЪК= сандук(х) ТОПЛИЙСКИ, ТОПЛИя, ТОПЛИ, тапна(х)= топля се , тап(х)= топло   V. Фамилии с основа, срещана и в турски АКЪЛИЙСКИ, АКЪЛИя, АКЪЛ= акл(х) АРАБАДЖИЕВ, АРАБАДЖИЙСКИ от АРАБАДЖИя=колар,арабачи(д)=колар, АРАБА(х,пу)= каруца, арабе(п)=кола,колесница ДАЙРЕДЖИЕВ от ДАЙРЕ, дайра(х)= кръг ДАРАКЧИ-EВ (ЙСКИ) от ДАРАКЧИя,ДАРАК(х) дарака= шум, грохот ДЖАМДЖИЕВ от ДЖАМ(хинди)= шише, джам(п)= чаша, стъкло ДЖЕБЧИЯ от ДЖЕБ (х)== ДЮКЯНДЖИЕВ от ДЮКЯН (dukan (х,пу) =дюкян /6/) КАЛКАНДЖИЕВ от КАЛКАН= сплесната риба, (к)чхалкана(х)= разплесква КАЛПАКЧИЕВ от КАЛПАКЧИя, КАЛПАК от капа(х)== КАНТАРДЖИЕВ, КАНТАРДЖИЙСКИ от КАНТАР, КАНТА(х)=кобилица, гентар(п)= мярка за   тегло   КАРПУСЧИЕВ от КАРПУСЧИя, КАРПУС= кхарбуза, тарбуз(х) КАТРАНДЖИЕВ, КАТРАНДЖИЙСКИ от КАТРАН(х,пу,д)==катран, гатран(п)=катран КЕБАПЧИЕВ от КЕБАПЧИя, КЕБАП= кабаб(х) КОПЧЕЛИ-ЕВ,-ЙСКИ от   КОПЧЕЛИя      КОПЧЕ(х)== КЪСМЕТЛИЙСКИ   КЪСМЕТЛИя       КЪСМЕТ= кисмат(х,англ.) МАНДАЛИЕВ            МАНДАЛИя МАНДАЛ(х)= диск, мандало= заключалка МАРАЗЧИЙСКИ от МАРАЗЧИя, МАРАЗ(х)= болест МАСАЛДЖИЕВ от МАСАЛДЖИя= шегобиец, МАСАЛ(х)==масал МАХАЛДЖИЙСКИ от МАХАЛДЖИя= вестоносец, МАХАЛла(х) =квартал НАРЛИЙСКИ, НАРЛИя, НАР=анар(х) НИШАНДЖИЕВ от НИШАН(х,п,д)=знак, мишена, нешан(п)=знак, награда /2/ ПАРЧЕЛИЙСКИ       ПАРЧЕЛИя, ПАРЧЕ, парча(х)= лист СИНДЖИР -ДЖИЕВ, -ЛИЕВ, от СИНДЖИР= верига,занджир(х,д,п)= синджир, дзандзир (пу)      СПАХИ-ЕВ,-ЙСКИ, СПАХИя=сипахи(х), СПАХИ СУКМАНДЖИЕВ     СУКМАН (даргински- сукбан=/3/; хинди==) ТАМАНДЖИЕВ от   ТАМАМ(х)= цял, пълен, завършен- тамън ТОПЧИ-ЕВ (ЙСКИ), от ТОПЧИя, ТОП(х)== ФЕРМАНДЖИЕВ от ФЕРМАН (перс./2/), фармана(х)= заявява ХАЛВАДЖИ-ЕВ,-ЙСКИ, от ХАЛВАДЖИя от ХАЛВАи(х)=сладкар от ХАЛВА(х,пу,п)== ХАМАМДЖИЕВ= баняджия от ХАМАМ(х,пу,д,п)= баня ХАНДЖИЕВ                ХАН (перс./2/)      ХАНДЖИЙСКИ       ХАНДЖИЯН  ЧЕШМЕДЖИЕВ от ЧЕШМЕДЖИя- водопроводчик,ЧЕШМЕ, чашме, чешма(перс./2/)=извор,чашма(х) ЧОРАПЧИЕВ от ЧОРАПЧИя, ЧОРАП= джураб(х) ШАЛВАРДЖИЕВ      ШАЛВАР (х,пу,д) ШЕКЕР-ЛИЕВ,-ДЖИЕВ(-ЙСКИ) от ШЕКЕР (перс./2/), шикар,шаккар(х)   ШИШЕДЖИЕВ от ШИШЕ(п)=стъкло, прозорец, шише, шиша(х,д)=стъкло  Легенда: х- хинди, н- непалски език, д- дари, пу- пушту, п- персийски език   За установяване на степента на сродство на прабългарския език с източно иранските, западноиранските и индо-иранските езици беше направен регресионен анализ на някои от тези езици с корените на българските фамилии (таб.4). Както се очакваше от историческите данни, корелацията е най-висока с източноиранските езици и прабългарският език може да се отнесе към тази група езици. Има обаче корени на фамилии, които не се срещат в иранските езици, а само в български и хинди. Това показва активно смесване на двата народа в много далечно минало, т.е. пряко участие на прабългарите в арийското нашествие в Индия и в процеса на индоевропеизация на местното население в Индия. Това съшо показва, че прабългрите са били носители на ведическата култура и религия, запазени в голяма част и до днес от изключително консервативния индийски народ.   Таблица 4. Паралели на фамилните имена с основа, завършваща със суфиксите “джи-ийа”, в някои източноирански (пушту и дари), западноирански (персийски) и индоирански (хинди и непалски) езици:           Има няколко десетки фамилии, свързани с професии, които са образувани със суфикси с неустановен произход като -ач (к. Берач), -ал (к.даскал). Те не се срешат нито в славянските, нито в индоиранските езици. Това обаче не значи непременно, че те не са от прабългарски произход.     Изводи: Фамилните имена с най-висока честота на срещане са от библейски произход, следват фамилиите от славянски произход. Най-рядко срещани, но най-многочислени са различните фамилни имена от прабългарски произход, означаващи професия, особеност или прякор на главата на фамилията по времето на въвеждането на фамилните имена. По-малобройни са фамилните имена, чиито корен е малкото име на главата на фамилията.          Оказва се, че не само основите, но и суфиксите в Българските фамилни имена съвпадат с думи в хинди, при това не само по звучене и значение, но дори по начина на употреба.   Заключение: Проведеният компютърен анализ показва, че в разговорния български език от началото на XIX век са се използвали многократно повече думи от прабългарски произход, отколкото сега. Тогава явно преобладаващият брой думи в българския са били от прабългарски произход, повечето от които погрешно се смятат за турцизми. Много думи, смятани за турцизми в българския, всъщност са иранизми и българизми в турския език /14/. Установен е и механизма, по който те са навлезли в турския език.         Съдейки по липсата на славянски корени на фамилните имена, сързани с професии и занаяти, можем да заключим, че носители на стопанската и професионална култура в България са изцяло прабългарите. Древната религиозна система на прабългарите е разновидност на зороастризма, най-близка до митологията на ведическите арийци.   Ползвана литература: 1. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век (1974), изд. БАН, София, 606 с. 2. Иванова Н., Радева П. (1985) От “а” до “я” имената на българите. Изд. Народна младеж”, София, 248с. 3. Български етимологичен речник (1971, 1979, 1986) Изд. на БАН 4. Добрев П. (1995) Езикът на Аспаруховите и Куберови българи- Речник и граматика. изд. Огледало, София, 178 с. 5. Русско- пушто- дари словарь. (1963) М., Руский язык 767 с. 6. Карманный хинди- русский словаръ. (1958) Димшиц З.М. ГИИНС, Москва, 1080 с. 7. Хинди- русский словаръ. (1957) Бескровный В М. (ред.). ГИИНС, Москва, 1375 с. 8. Непальско- русский словарь.(1968) М. СЕ. 9. McDonell A. (1976) Sanscrit Dictionary. Oxford, 1976 10. Державин Н.С. (1946) История на българия, т.1 Произход на българския народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.,Славиздат,с.203-7 11. Марр Н. (1925) Избранные работы, т. V, стр. 323-372. 12. Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК”Славика-РМ”, София, с.26 13. Добрев П. (1995) История на българската държавност. ИКК”Славика-РМ”, София, 189 с. 14. Шопов Я. И. (1998) Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите- в:- кн. “Царственник на българското достолепие”, ИК “Иван Вазов”, София, стр.179-183 15. Златарски В.(1970) История на българската държава през средните векове. т.1, ч.1, с.574, бел.13. 16. Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отв. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.530-531. 17. Абаев В. И. (1962) Культ “семи богов” у скифов.- Сб. “Древный мир”, М. 18. Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отв. редактор) ГизПЛ, Москва, стр 594 19. Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК”Славика-РМ”, София, с.173 20. Хрестоматия по истории древнего Востока. ,ч.II (1980) Под ред. Коростовцева М.А., Канцельсона И.С., Кузищина В.И., стр.71-72 21. Български тълковен речник (1973) 3-то изд.Наука и изкуство 1133 с.

Пълният текст ще намерите на:
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/427196/_
Сходни статии:
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297628/_._._._.1_2_.3-47_2007_

http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303515/_-_._._._._._._20_Years_Indology_in_Sofia_University_Proceedings_of_the_International_Conference_held_at_29_June-_2_July_2004_in_Sofia_University_Press_St._Klement_Ohridsky_Sofia_2009_pp.311-_324

http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/427196/_

http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1294972/_._-_

http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297647/_._._._._._._._20_._2009_-_29_2_2004_._.311-_324

http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297685/Potential_and_Limitations_of_the_Archaeo-_geophysical_Techniques-_Golyamata_Kosmatka_In_honour_of_Dr.George_Kitov_Yavor_Y._Shopov_in_Along_the_Path_of_the_Past_-_Jubilee_book_in_honour_of_65-th_anniversary_of_Dr.George_Kitov._Edited_by_D.Dimitrova_IK_Aros_pp._204-209

http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/131478/POTENTIAL_AND_LIMITATIONS_OF_THE_ARCHAEO-GEOPHYSICAL_TECHNIQUES

http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297674/_-_._-_._-_65-_-_._204-209

http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/964542/The_first_paper_on_the_Noahs_Flood_in_the_Black_Sea_Basin

http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/131501/Noahs_Flood_and_the_Associated_Tremendous_Rainfall_as_a_Possible_Result_of_Collision_of_a_Big_Asteroid_with_the_Sun

http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/131526/The_Oldest_Written_Version_of_the_Flood_Story_and_its_Relevance_to_the_Migrations_of_the_Ancient_Bulgarians

http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434452/Ancient_Bulgarian_States-_Emerging_Structure_and_Migration_-_

http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434443/Bulgarian_State_tradition_during_centuries_

http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297014/_-_._._._B.A._M.Sci._PhD_P.D.F._YYShopov_at_Yahoo.com









Тагове:   Монголия,   ос,   Кавказ,   Непал,   Ливан,   македонци,   Афганистан,   кюрди,   Осетия,   Махабхарата,   антропология,   Мала Азия,   Средна Азия,   таджикистан,   хуни,   българи,   херодот,   санскрит,   Русия,   египтяни,   Европа,   Готи,   Балкани,   скити,   Турция,   гени,   Пакистан,   история,   дуло,   зороастризъм,   исторически,   албанци,   Индия,   гот,   баски,   генетични,   Кипър,   земеделци,   Сирия,   пакистанци,   келти,   персиа,   персийка,   арменци,   иракчани,   ДНК,   касти,   археологически,   Ирански,   Киргизстан,   палестинци,   Етиопия,   Близкият изток,   румънци,   потопа,   прабългари,   хазари,   Таркан,   арийци,   веди,   Шумер,   Волжска България,   Синди,   генетична,   Памир,   хиндуистки,   сармати,   Каспийско море,   хромозоми,   днк изследване,   персеполис,   сасаниди,   индуси,   генетичната,   митохондрии,   будистки,   Мидийци,   Велика Булгария,   балти,   осетинци,   уйгури,   Сардинци,   индоевропейци,   Персимитология,   узбекистанец кушанско царство,


Гласувай:
4



1. shtaparov - Уточнение
09.02.2012 19:42
Най-старите Български имена,с които си струва да се занимава ономастиката,не са дългите,а късите (двусричковите)- това е неоспоримо установен и доказан постулат на "Ангеловия анализ". Имена като Цеко,Мичо,Нако,Пешо,Гочо,Гошо,
Гичо,Дечо,Ачо,Мите,Анто,Тошо,Весо,Йото,Точо,Тачо и т.н.,и т.н. са едни от най- древните имена на земята,сега и на всички времена! Именно от тях и от множеството техни производни (тук можем да наброим дори хиляди имена- богатство,с което не може да се похвали никой друг език на земята освен Българския!) произлизат над 90% от имената,ползвани от днешните и древните народи по света,и това може да бъде доказано със системата на "Анализа",но не и без нея. Необходимо е обаче доста време (няколко годишна подготовка),за да бъде тя правилно овладяна и разбрана.
цитирай
2. shtaparov - Високопатриотично занимание
09.02.2012 19:47
Вашето занимание по принцип е високопатриотично разбира се и аз го одобрявам,но истинските "пра"- Български имена са точно онези,част от които Ви изброих по-горе. "Анализът" е установил дори крайното (окончателното) значение на всички тези имена,но това ще бъде разкрито в някоя моя статия тогава,когато му дойде времето. Но в крайна сметка всеки издирва истината по своя си метод- така,както умее. Поздравления!
цитирай
3. profesionalist - Да, в действителност двусричковите имена и думи са най-старите,
10.02.2012 13:43
Да, в действителност двусричковите имена и думи са най-старите, защото те са останали още от възникването на човешкия език. Но по това време не е имало не само българи, но дори и индоевропейци. По това време всички прадеди на индоевропейските, тюркските и угро- финските народи са били еднородни и са имали общ протоезик, от който и до сега са останали 207 общи думи в езиците на всички народи произлезли от тях след обособяването им. Фонетичното отдалечаване на звученето на тези думи се използва за датиране на обособяването на всеки народ от общия прародител (Gray and Atkinson, 2003) подобно на радиовъглеродното датиране. В същото време личните имена са слабо информативни за историята на един народ, защото те винаги са били въпрос на мода и често са чуждици. Например сега повечето от личните имена на българите не са от български произход. Повечето от имената на българските владетели отдавна не се употребяват в България. От тях сега се у нас се срещат само Крум и Аспарух и то рядко. От българските лични имена има няколко останали от ведическия период (XV- VII век преди Христа): Рада=Радка, Мая, Митра и Кубера (имена на ведически богини и богове), Румен (кочияша на колесницата на Слънцето във ведите) и Пандо (Панду и Кардама- ведически царе в Махабхарата).
Gray R. D. and Q. D. Atkinson (2003) Language-tree divergence times support the Anatolian theory of Indo-European origin, Nature 426, 435-439
цитирай
4. profesionalist - вашето твърдение, че “всеки издирва истината по своя си метод”
10.02.2012 13:44
За вашето твърдение, че “всеки издирва истината по своя си метод” трябва да кажа, че на практика става така, но ако въпросният метод не е общопризнат никой не вярва на резултатите получени с него. За това в науката всеки нов метод първо се публикува и обсъжда на специализирани научни конференции в съответната област и чак след като се възприеме метода се съобщават резултатите, получени с него, а не обратното, защото в последния случай резултатите нямат научна стойност и имат съмнителна достоверност. За да се възприеме един резултат е необходимо да бъде кристално ясно как е получен той, за да може да бъде проверена неговата достоверност и възможните източници на грешки при получаването му.
цитирай
5. shtaparov - Да,така е
11.02.2012 02:59
Съвсем без грешки не може никъде,разбира се. А моя метод не е така лесно да бъде обяснен,понеже материалът принципно е много обемист. Но който успее да схване принципите и "Правилата",които аз още не съм достатъчно добре разяснил поради същите причини (че тук не му е мястото,или че това може да стане най-добре в пряка дискусия,а не в писмена форма),ще може сам да ги провери и да се убеди в правилността им хиляди пъти,ако пожелае. За Българите е пределно ясно,че ги е имало далеч преди началото на Античността- онези Барбари (Бургари),за които говорят на хиляди места древните автори,съвсем не са случайно нарицателно,а са си прякото народностно название (представено в леко изопачена от гърците форма) на съответния народ,обкръжавал от всички страни гръко-римския свят,и това се потвърждава от оцелялото до днес народностно име Бербери (жители на някогашна наша колония в Сев. Африка),което в никакъв случай не може да е било гръко-римска заемка! И нашите княжески имена Борисус,Борилус,Астерик= Асперих,Аспериус,Винехо,Вокило,Мортаг и пр. съвсем не са се озовали случайно сред Келти и микенци,а са оставени единствено и само от нашите прадеди.
цитирай
6. petartodor - аха
14.03.2015 14:19
Съгласен съм с написаното от двама ви :) Дали доц. д-р Шопов, се готви да издадена една по обемиста книга, или дори няколко тома с по широки данни за Древната Българска История? И дали тя може да се зачисли само като част от нашата история свързана с Изтока, т.е Мала Азия? т.е дали ще излезе във връзки с българите останали на Балканите, или колонизирали дори Западна Европа, една мащабна история наша, а не само разглеждане на заформия лия се български етнос -българи, тъй, като траките са на племмени групи и някой учени смятят, че тъй като не са заформен етнос т.е един народ една държава не трябва да се разглеждат и изучават като част от историята.

Също така има ли някъде съпоставено случващото се в по късен етап между войната на Сасанидите с Византия от една страна и Българските атаки от друга страна, и което е интересно е дадените за дати, разпад на Сасанидската империя и почти в същите години уж, узаконяването на Българската държава.

shtaparov - интересно е до какви данни е имал достъп американския журналист Робърт Хауърд, който пише за Кимери и Гимери и Варвари и Кром, Амазонките, мразените от кимерите египетски жреци и тн. и това, че за да не бъде взет на присмех, ги е написал тези неща под формата на приключенска литература.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: profesionalist
Категория: Политика
Прочетен: 336433
Постинги: 34
Коментари: 74
Гласове: 93
Архив
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031