Постинг
23.01.2012 16:25 -
Индийски имена на върхове, реки и местности в България !?
Автор: profesionalist
Категория: Политика
Прочетен: 13288 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 29.12.2013 18:16
Прочетен: 13288 Коментари: 7 Гласове:
5
Последна промяна: 29.12.2013 18:16
Индийски имена на върхове, реки и местности в България
Повече виж тук:
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303515/_-_._._._._._._20_Years_Indology_in_Sofia_University_Proceedings_of_the_International_Conference_held_at_29_June-_2_July_2004_in_Sofia_University_Press_St._Klement_Ohridsky_Sofia_2009_pp.311-_324
и тук:
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297647/_._._._._._._._20_._2009_-_29_2_2004_._.311-_324
За пръв път Donchev (1980) доказва наличието на индийски топоними в България, които са донесени от прабългарите. Те са от доказан не-турски произход, т.к. са преминали през комисията по де-туркизацията на имената на градове и местности в България към Народното събрание (Миков, 1943). Шопов и др. (под печат-б) намират още такива топоними, но въпросът изисква допълнителни изследвания:
местност в България, пояснение дума в хинди (значение)
вр. Манчо в Рила манч (възвишение)
вр. Джано в Рила (съседен връх Човеко) джан (човек)
р. Янтра (извита река) Янтра (извит)
вр. Кабул в Рила кабул (изпитание)
вр. Дженгал в Пирин джангал (горист)
вр. Газей (труден за изкачване връх в Пирин) газей (непобедим)
р. Тунджа тунд (бърз)
хребет Буда, гр. Буда (прабългарски град) Буда (пробуден, бог Буда)
Топонимите, които са посочени тук са преминали тройна експертиза за интерференции с персийски думи, които могат да образуват топоними. Всички топоними, които биха могли да се формират от такива думи са отстранени. Използвани са речниците Shakespear (1834), Карманный хинди- русский словарь, (1958) и Русско- хинди словарь, (1957). Те са съпоставени с известните, редките и остарелите думи в българския (Български тълковен речник (1973) Речник на редки, остарели и диалектни думи (1974), Български етимологичен речник (1971, 1979, 1986), Иванова Н., Радева П. (1985)).
Лингвистични бележки:
Степента на сродство на българския и прабългарския език с източно- иранските, западно- иранските и индо-арийските езици е определена с корелационен анализ на някои от тези езици с основите на българските фамилии (Шопов и др., 2002в). Корелацията е най-висока с източно- иранските езици и затова прабългарският език може да се отнесе към тази група езици. Съвременните изследвания показват висока степен на корелация между източно- иранските езици (Шопов и др., 2002в и Ненчев, 2002) и фарси (Хнканосян, 2002, Мутафова и Мутафов, под печат) с древно- българските думи в съвременния български език. Голяма част от тези ирански думи не се срещат в турския език. Иранистите доказват (Фаюзи, 2004), че в българските речници нерядко персийски думи се дават като турски. Шопов, (1998, 2001), Шопов и др.(2002в), Ненчев (2002) и Хнканосян (2002) посочват, че ролята на турския език като вносител на персийски думи в българския е многократно завишена и надценена. Шопов (1998) цитира исторически факти, че българското влияние върху турския език е многократно по- голямо от турското влияние върху българския език. Причина за това е исторически документираната (Симидов, 1900) традиция турците да се женят предимно за жени от поробените от тях народи (българи, перси, кюрди и др.). (Например Филип Тотю е станал хайдутин, защото турци отвлекли за жена любимата му братовчедка). Така посочените езици навлизат в турския като майчини езици. Българите от малките селища са пазили ревностно езиковата си чистота, за да се предпазят от асимилация от турците (Симидов, 1900). Следователно етимологията на много думи, смятани за турски, трябва да бъде преразгледана (Ненчев, 2002) в светлината на твърдо установения с генетичен анализ източно- ирански произход на съвременните българи (Димитров, 2002). Като пример ще посочим широко разпространената заблуда, че чорбаджия е турцизъм, но в турския език "чорбаджи" значи “обръщение към знатен християнин” или “капитан на еничарите” (Турецко- руский словарь, 1945), а българите са основният християнски народ в османската империя. Следователно "чорбаджи" е българизъм в турския език.
Ведите са били разпространявани устно на ведически санскрит (McDonell,1976), който е синтетичен език, създаден от най-доброто от арийските наречия след езиковите потъмнявания при преход на думи от иранските в индийските езици. Така езикът на арийците навлиза в езика на местното население и образува индо- арийските езици (хинди, непали и др.). Това ни дава основание да потърсим паралели на прабългарския и българския език от миналия век с тези групи езици. Това също показва, че прабългарите са били носители на ведическата религия в древни времена (Шопов и др., 2002-в).
При търсене на паралели между основата на българските фамилни имена и думи в хинди се оказа, че не само основите, но и суфиксите на фамилните имена съвпадат както по звучене и значение, така дори и по начин на употреба (Шопов и др., 2002-в). В резултат на усилената дейност на панславистите преобладаващата част от думите - основа на фамилните ни имена, са изчезващи или напълно изчезнали от езика ни за по-малко от 150 години. Те са обявени за турцизми и систематично и целенасочено са изваждани от българския език, под предлог за детуркизация на българския език. Самият процес на детуркизация води до отстраняването на много прабългарски думи, които са навлезли в турския език от българския или персийския език. Исторически документирано е, че "турците, за да разхубавят грозната си нация, са се женели за българки" (Симидов, 1900). Така от езика на жените и майките им в турския език навлизат много български думи като майчин език. Звучи невероятно, но от около 2000 фамилни имена, означаващи професия или занятие има само едно фамилно име (Учителски), образувано със славянски суфикс –тел. Дори той обаче стои след санскритската дума учча. Това ни навежда на мисълта, че някой думи за професии в славянските езици са заемки от български.
Изводи
Предложената разработка показва, че е необходим комплексен подход към изключително сложния въпрос за произхода на българския език и връзките му с други езици. Използването на сравнителен корелационен анализ и съвременни космически технологии (като GIS, генетични и др.) в спорните или малко изяснените зони позволяват да се открият нови, неподозирани резултати и да се преосмислят някои от досегашните схващания.
Ползвана литература:
Абаев В. И. (1962) Культ “семи богов” у скифов.- Сб. “Древный мир”, М.
Българите. Атлас (2001) Колектив. Александър Фол (редактор). Тангра Танакра ИК, София, 280 с.
Български етимологичен речник (1971, 1979, 1986) Изд. на БАН
Български тълковен речник (1973) 3-то изд.Наука и изкуство 1133 с.
Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отв. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.530-531, 594
Державин Н.С. (1946) История на българия, т.1 Произход на българския народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.,Славиздат,с.203-7
Димитров Д. Ил. (2002) Пан- европейски генетически проект (Резултати и значение. Българска перспектива). Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр.6.
Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК”Славика-РМ”, София, с.173
Добрев П. (1995- а) История на българската държавност. ИКК”Славика-РМ”, София, 189 с.
Добрев П. (1995-б) Езикът на Аспаруховите и Куберови българи- Речник и граматика. изд. Огледало, София, 178 с.
Donchev S. (1980) Cultural Relations Between India and Bulgaria. Studies in Indo- Asian Art and Culture, v.6, ed. by Lokesh Chandra, Published by the International Academy of Indian Culture, New Delhi, pp.51- 70.
Златарски В. (1970) История на българската държава през средните векове. т.1, ч.1, с.574, бел.13.
Иванова Н., Радева П. (1985) От “а” до “я” имената на българите. Изд. Народна младеж”, София, 248с.
Ilinkina V. (1994) Code knowledge on clay figures of prehistoric age in Bulgaria.- VI-th World Congress of Scientific Acupuncture in the Framework of Modern Medicine. ICMART’94, Istambul, 2- 5 Jume 1994 (ed. by M. Abut), p. 56
Карманный хинди- русский словаръ. (1958) Димшиц З.М. ГИИНС, Москва, 1080 с.
Миков В. (1943) Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места. Наука и знание, София, 316 с.
McDonell A. (1976) Sanscrit Dictionary. Oxford, 1976
Марр Н. (1925) Избранные работы, т. V, стр. 323-372.
Мутафова M., Мутафов В. (под печат) Сходни и еднакви думи в българския и персийския езици. Присъствието им в нашия фолклор и собствени и фамилни имена.- Сборник доклади на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София.
Ненчев Л. (2002) За някой неизменяеми думи в българския език и пущу.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр 11-12.
Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век (1974), изд. БАН, София, 606 с.
Рудин С.Г.(1957) Очерк фонетики языка Хинди. в: Русско- хинди словарь. Бескровный В М. (ред.). 23 000 слов ГИИНС, Москва, 1257- 1376 с.
Русско- Хинди словаръ. (1957) Бескровный В М. (ред.). 23 000 слов ГИИНС, Москва, 1376 с.
Симидов Ф. (1900) Прочутият Филип Тотю войвода (наречен “хвърковатият Тотю”). По личния разказ и забележките на войводата. Русе, 1900 г, преиздаден от Издателство на ОФ, София, 1972 г., 424 с.
Steingass F.J. (1892) A Comprehensive Persian-English dictionary. London: Routledge & K. Paul, 1892.
Турецко- руский словарь (1945) 40 000 слов (под ред. В.А.Гордлевски). II изд., ОГИЗ, Москва,704 с.
Shakespear J. (1834) A dictionary, Hindustani and English: with a copious index, fitting the work to serve, also, as a dictionary of English and Hindustani. 3rd ed., much enl. London: Printed for the author by J.L. Cox and Son: Sold by Parbury, Allen, & Co.,
Шопов Я. И. (1998) Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите- в:- кн. “Царственник на българското достолепие”, ИК “Иван Вазов”, София, стр.179-183
Шопов Я. Й. (2001) Българската държавна традиция през вековете - Разширено резюме от лекцията изнесена на “Българския ден” в Европейския Университет във Флоренция. http://tribal.abv.bg/shopov/tradicia.htm
Шопов Я. Й. (2002а) Най- ранни писмени сведения за присъствието на прабългари в Двуречието.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр 9-10. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html Шопов Я., Т. Ялъмов, С. Шопова (2002б) Древната религиозна система на прабългарите и въздействието и върху религиите в средна Азия. Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр.8. http://tribal.abv.bg/shopov/religia.htm Шопов Я.Й., Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, С. Шопова, Л. Ненчев, Г. Кхнканосян (2002в) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.- сп. Авитохол, бр.19, стр. 21- 30. http://tribal.abv.bg/shopov/istor.doc Шопов Я. Й. (2002г) Количествена оценка на историческите твърдения. Първи приложения за оценяване на сродството на древните българи с други народи.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр.24-5. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html Шопов Я. Й. (2003) Мадара и Мадарския конник- произход и значение на топонима Мадара.-Изложение изнесено на кръглата маса “Мадарският конник” на 22 Март 2003 г в Софийския Университет “Св.Кл.Охридски”, сп. Авитохол, под печат. Шопов Я. Й. (под печат) Исторически и Археологически следи от присъствие на древните българи на територията на днешен Иран.- Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски”. Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х. Азади, Г. Хнканосян, М. Мутафова (под печат) Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България, Индия и Иран.- Доклади на юбилейната научна конференция по случай двадесетата годишнина на специалност “Индология” в Софийски Университет “Св. Климент Охридски”. Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х., М. Мутафова, Азади, Г. Хнканосян, (под печат-б) Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в Българияи Иран.- Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски”. Фаюзи Х. (2004) Персийски думи в българския език. СУ “Кл. Охридски”, ФКНФ, катедра Класически Изток, специалност Иранистика. Авангард Прима, София, 116 с. Хнканосян Г. (2002) Сходни думи в българския и персийския език.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр 14-15. Хрестоматия по истории древнего Востока. ,ч.II (1980) Под ред. Коростовцева М.А., Канцельсона И.С., Кузищина В.И., стр.71-72
Из: Я.Й.Шопов, Т. Ялъмов, С. Шопова, Л.Т. Цанков (2004) Сходни думи и старинни термини в български и хинди- произход и значение. 20 Years Indology in Sofia University (Proceedings of the International Conference held at 29 June- 2 July 2004 in Sofia), University Press St. Klement Ohridsky, Sofia, 2009, pp.311- 324.
Сходни статии: http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297628/_._._._.1_2_.3-47_2007_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303515/_-_._._._._._._20_Years_Indology_in_Sofia_University_Proceedings_of_the_International_Conference_held_at_29_June-_2_July_2004_in_Sofia_University_Press_St._Klement_Ohridsky_Sofia_2009_pp.311-_324 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/427196/_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1294972/_._-_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297647/_._._._._._._._20_._2009_-_29_2_2004_._.311-_324 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297685/Potential_and_Limitations_of_the_Archaeo-_geophysical_Techniques-_Golyamata_Kosmatka_In_honour_of_Dr.George_Kitov_Yavor_Y._Shopov_in_Along_the_Path_of_the_Past_-_Jubilee_book_in_honour_of_65-th_anniversary_of_Dr.George_Kitov._Edited_by_D.Dimitrova_IK_Aros_pp._204-209 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/131478/POTENTIAL_AND_LIMITATIONS_OF_THE_ARCHAEO-GEOPHYSICAL_TECHNIQUES http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297674/_-_._-_._-_65-_-_._204-209 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/964542/The_first_paper_on_the_Noahs_Flood_in_the_Black_Sea_Basin http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/131501/Noahs_Flood_and_the_Associated_Tremendous_Rainfall_as_a_Possible_Result_of_Collision_of_a_Big_Asteroid_with_the_Sun http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/131526/The_Oldest_Written_Version_of_the_Flood_Story_and_its_Relevance_to_the_Migrations_of_the_Ancient_Bulgarians http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434452/Ancient_Bulgarian_States-_Emerging_Structure_and_Migration_-_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434443/Bulgarian_State_tradition_during_centuries_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297014/_-_._._._B.A._M.Sci._PhD_P.D.F._YYShopov_at_Yahoo.com http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1301710/_-_._._._._._ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303594/_._._._.1_.24-34_2007_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434454/Similar_and_Identical_Toponyms_and_Ethnonyms_in_Bulgaria_and_Iran._ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297007/_-_15_16_2002_._
Шопов Я. Й. (2002а) Най- ранни писмени сведения за присъствието на прабългари в Двуречието.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр 9-10. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html Шопов Я., Т. Ялъмов, С. Шопова (2002б) Древната религиозна система на прабългарите и въздействието и върху религиите в средна Азия. Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр.8. http://tribal.abv.bg/shopov/religia.htm Шопов Я.Й., Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, С. Шопова, Л. Ненчев, Г. Кхнканосян (2002в) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.- сп. Авитохол, бр.19, стр. 21- 30. http://tribal.abv.bg/shopov/istor.doc Шопов Я. Й. (2002г) Количествена оценка на историческите твърдения. Първи приложения за оценяване на сродството на древните българи с други народи.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр.24-5. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html Шопов Я. Й. (2003) Мадара и Мадарския конник- произход и значение на топонима Мадара.-Изложение изнесено на кръглата маса “Мадарският конник” на 22 Март 2003 г в Софийския Университет “Св.Кл.Охридски”, сп. Авитохол, под печат. Шопов Я. Й. (под печат) Исторически и Археологически следи от присъствие на древните българи на територията на днешен Иран.- Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски”. Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х. Азади, Г. Хнканосян, М. Мутафова (под печат) Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България, Индия и Иран.- Доклади на юбилейната научна конференция по случай двадесетата годишнина на специалност “Индология” в Софийски Университет “Св. Климент Охридски”. Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х., М. Мутафова, Азади, Г. Хнканосян, (под печат-б) Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в Българияи Иран.- Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски”. Фаюзи Х. (2004) Персийски думи в българския език. СУ “Кл. Охридски”, ФКНФ, катедра Класически Изток, специалност Иранистика. Авангард Прима, София, 116 с. Хнканосян Г. (2002) Сходни думи в българския и персийския език.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр 14-15. Хрестоматия по истории древнего Востока. ,ч.II (1980) Под ред. Коростовцева М.А., Канцельсона И.С., Кузищина В.И., стр.71-72
Из: Я.Й.Шопов, Т. Ялъмов, С. Шопова, Л.Т. Цанков (2004) Сходни думи и старинни термини в български и хинди- произход и значение. 20 Years Indology in Sofia University (Proceedings of the International Conference held at 29 June- 2 July 2004 in Sofia), University Press St. Klement Ohridsky, Sofia, 2009, pp.311- 324.
Сходни статии: http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297628/_._._._.1_2_.3-47_2007_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303515/_-_._._._._._._20_Years_Indology_in_Sofia_University_Proceedings_of_the_International_Conference_held_at_29_June-_2_July_2004_in_Sofia_University_Press_St._Klement_Ohridsky_Sofia_2009_pp.311-_324 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/427196/_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1294972/_._-_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297647/_._._._._._._._20_._2009_-_29_2_2004_._.311-_324 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297685/Potential_and_Limitations_of_the_Archaeo-_geophysical_Techniques-_Golyamata_Kosmatka_In_honour_of_Dr.George_Kitov_Yavor_Y._Shopov_in_Along_the_Path_of_the_Past_-_Jubilee_book_in_honour_of_65-th_anniversary_of_Dr.George_Kitov._Edited_by_D.Dimitrova_IK_Aros_pp._204-209 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/131478/POTENTIAL_AND_LIMITATIONS_OF_THE_ARCHAEO-GEOPHYSICAL_TECHNIQUES http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297674/_-_._-_._-_65-_-_._204-209 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/964542/The_first_paper_on_the_Noahs_Flood_in_the_Black_Sea_Basin http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/131501/Noahs_Flood_and_the_Associated_Tremendous_Rainfall_as_a_Possible_Result_of_Collision_of_a_Big_Asteroid_with_the_Sun http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/131526/The_Oldest_Written_Version_of_the_Flood_Story_and_its_Relevance_to_the_Migrations_of_the_Ancient_Bulgarians http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434452/Ancient_Bulgarian_States-_Emerging_Structure_and_Migration_-_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434443/Bulgarian_State_tradition_during_centuries_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297014/_-_._._._B.A._M.Sci._PhD_P.D.F._YYShopov_at_Yahoo.com http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1301710/_-_._._._._._ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303594/_._._._.1_.24-34_2007_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434454/Similar_and_Identical_Toponyms_and_Ethnonyms_in_Bulgaria_and_Iran._ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297007/_-_15_16_2002_._
Тагове:
Най-старите писмени свидетелства за бълг...
ГЕНЕТИЧНИТЕ ДАННИ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАР...
РОДСТВОТО НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СЪС САСАНИ...
ГЕНЕТИЧНИТЕ ДАННИ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАР...
РОДСТВОТО НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СЪС САСАНИ...
1.
анонимен -
Защо не
23.01.2012 16:54
23.01.2012 16:54
Имена на върхове, реки и местности в България, в индийския език.
цитирайТези думи приличат на индийски не защото са такива,а защото преди около 4000 години Източният Дионис завладява Индия и внася там хиляди древно- Български думи,включително и тези. Ето индоевропейският (древно- Български),а не индийски произход на тези думи:
1. Вр. Манчо- по името на човек,носещ съответното име,или от древното "Манжо" (Мажо,Мъжо- без носовката).
2. Вр.Джано- от Щано (Стано=Станът,Лагерът).
3. Янтра= Ентра (Етра,Етъра- без носовката), Ведра,Ведро (Водра,Водла= Водара,Водата), Адра (Арда), Ебра (Хебра,Хебро) и т.н.
4. Вр. Кабул= Капул (Капар т.е.- Капата,ще рече "Главата" на върховете,или Върхът приличащ на капа).
5. Вр. Дженгал= Ченгел,а думата Ченгел произхожда от формата Кункел (Кукел= Като кука,Кукар= Кукест),но означава също и Чункар (Чукар- от думата Чука,която значи и Пика със значение на "Остър връх").
6. Вр. Газей= Козей (Козий,Кози връх,Който го изкачват само козите).
7. р.Тунджа= Тонза (Тонзос,в древна Тракия),т.е. Тенча (Теча,без носовката)= Течението,имаща много аналогични форми като Тича,Туча,Въча,Тиса,Ниса,Нева и т.н.
8. хребет Буда= Вида (виж връх Виден,и Витоша= Видуша), Виша (Виса,Висината,
Извисеното място), Видното (Забележителното) място,и т.н. Да не се бърка с името на гр. Видин,което означава Воден,но на теория името на хребета може да е означавало същото- Вода,т.е. Воден хребет (Хребет с извори). Дали има или е имало извори там- това може да се провери и днес,за да потвърди второто или първото тълкувание.
цитирай1. Вр. Манчо- по името на човек,носещ съответното име,или от древното "Манжо" (Мажо,Мъжо- без носовката).
2. Вр.Джано- от Щано (Стано=Станът,Лагерът).
3. Янтра= Ентра (Етра,Етъра- без носовката), Ведра,Ведро (Водра,Водла= Водара,Водата), Адра (Арда), Ебра (Хебра,Хебро) и т.н.
4. Вр. Кабул= Капул (Капар т.е.- Капата,ще рече "Главата" на върховете,или Върхът приличащ на капа).
5. Вр. Дженгал= Ченгел,а думата Ченгел произхожда от формата Кункел (Кукел= Като кука,Кукар= Кукест),но означава също и Чункар (Чукар- от думата Чука,която значи и Пика със значение на "Остър връх").
6. Вр. Газей= Козей (Козий,Кози връх,Който го изкачват само козите).
7. р.Тунджа= Тонза (Тонзос,в древна Тракия),т.е. Тенча (Теча,без носовката)= Течението,имаща много аналогични форми като Тича,Туча,Въча,Тиса,Ниса,Нева и т.н.
8. хребет Буда= Вида (виж връх Виден,и Витоша= Видуша), Виша (Виса,Висината,
Извисеното място), Видното (Забележителното) място,и т.н. Да не се бърка с името на гр. Видин,което означава Воден,но на теория името на хребета може да е означавало същото- Вода,т.е. Воден хребет (Хребет с извори). Дали има или е имало извори там- това може да се провери и днес,за да потвърди второто или първото тълкувание.
Тези думи приличат на индийски, защото самите българи заедно с другите ведически племена (или по-точно народи) завладяват Индия (Шопов, 2001, Шопов и Цанков, 2007) и внасят там хиляди древно- български думи. Индийците също са индоевропейци. Индийският език хинди е индоевропейски, и съдържа над хиляда думи със същия смисъл и звучене като в българския (Шопов и др., 2005)
Всичките посочени от вас езикови сходства са произволни (не са мотивирани с лингвинистични правила) и за това са неприемливи. Например името “Буда” произлиза от глагола “будя”, а не от “видя”, от който се образуват топонимите Вида, Виден, Видно и т.н. А топонимите Виша, Виса и Висината, произлизат от прилагателното “висок”. Значението на тези думи е съвсем различно. Очевидно обърквате думите не само по произход и значение, но дори и по форми на речта.
цитирана лиртература:
Шопов Я. Й. (2001) Българската държавна традиция през вековете - Разширено резюме от лекцията изнесена на “Българския ден” в Европейския Университет във Флоренция. сп. Авитохол, бр.14, стр. 43-45
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434443/Bulgarian_State_tradition_during_centuries_
Шопов Я. Й. и др. (2005) Сходни думи и старинни термини в български и хинди- произход и значение- в: 20 години Индология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” -Доклади от международната юбилейна конференция на специалност Индология на Центъра по Източни езици и култури на “Св. Климент Охридски”, проведена от 30 юни - 2 юли 2004. в София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, стр. 49-65
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303515/_-_._._._._._._20_Years_Indology_in_Sofia_University_Proceedings_of_the_International_Conference_held_at_29_June-_2_July_2004_in_Sofia_University_Press_St._Klement_Ohridsky_Sofia_2009_pp.311-_324
Шопов Я. Й., Л. Цанков (2007) Българската държавна традиция през вековете (от Потопа до наши дни) Авангардни изследвания на древните българи, т.1 (1), стр 53-56
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434452/Ancient_Bulgarian_States-_Emerging_Structure_and_Migration_-_
цитирайВсичките посочени от вас езикови сходства са произволни (не са мотивирани с лингвинистични правила) и за това са неприемливи. Например името “Буда” произлиза от глагола “будя”, а не от “видя”, от който се образуват топонимите Вида, Виден, Видно и т.н. А топонимите Виша, Виса и Висината, произлизат от прилагателното “висок”. Значението на тези думи е съвсем различно. Очевидно обърквате думите не само по произход и значение, но дори и по форми на речта.
цитирана лиртература:
Шопов Я. Й. (2001) Българската държавна традиция през вековете - Разширено резюме от лекцията изнесена на “Българския ден” в Европейския Университет във Флоренция. сп. Авитохол, бр.14, стр. 43-45
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434443/Bulgarian_State_tradition_during_centuries_
Шопов Я. Й. и др. (2005) Сходни думи и старинни термини в български и хинди- произход и значение- в: 20 години Индология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” -Доклади от международната юбилейна конференция на специалност Индология на Центъра по Източни езици и култури на “Св. Климент Охридски”, проведена от 30 юни - 2 юли 2004. в София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, стр. 49-65
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303515/_-_._._._._._._20_Years_Indology_in_Sofia_University_Proceedings_of_the_International_Conference_held_at_29_June-_2_July_2004_in_Sofia_University_Press_St._Klement_Ohridsky_Sofia_2009_pp.311-_324
Шопов Я. Й., Л. Цанков (2007) Българската държавна традиция през вековете (от Потопа до наши дни) Авангардни изследвания на древните българи, т.1 (1), стр 53-56
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434452/Ancient_Bulgarian_States-_Emerging_Structure_and_Migration_-_
4.
demograph -
Странно е нежеланието да се потърси корелация между тракийските думи и българският
25.02.2012 00:36
25.02.2012 00:36
Странно е бягането от тракийско/т.е.българско влияние върху индийският, иранският и другите източни езици..
Странно е страхуването от връзката траки-българи.
Странен е страхът да се каже, че "славяни" е политическо понятие, създадено за да ощети и ощетило всичките народи потомци на траките-българи.
Странна работа...да бягаш от късмета си.
цитирайСтранно е страхуването от връзката траки-българи.
Странен е страхът да се каже, че "славяни" е политическо понятие, създадено за да ощети и ощетило всичките народи потомци на траките-българи.
Странна работа...да бягаш от късмета си.
Посочените от мен сходства изобщо не са произволни и съвсем не са случайни,понеже са съобразени с ПРАВИЛАТА на "Ангеловия анализ".
цитирайНе е необходимо да се търси връзка между траки-българи и славяни след като е ясно, че техните прародители са били една хомогенна народност преди Потопа в Черно море (7500 години)
Не е необходимо да се търси корелация между тракийските думи и българският след като е ясно, че това е бил един език преди 7500 години.
Славяни не е етническа, а езикова категория. Генетически т.н. славяни на са етнически хомогенни.
Влиянието на българския върху индийските езици е ясно, но трябва точно да се оцени неговата степен.
цитирайНе е необходимо да се търси корелация между тракийските думи и българският след като е ясно, че това е бил един език преди 7500 години.
Славяни не е етническа, а езикова категория. Генетически т.н. славяни на са етнически хомогенни.
Влиянието на българския върху индийските езици е ясно, но трябва точно да се оцени неговата степен.
profesionalist написа:
Не е необходимо да се търси връзка между траки-българи и славяни след като е ясно, че техните прародители са били една хомогенна народност преди Потопа в Черно море (7500 години).Не е необходимо да се търси корелация между тракийските думи и българският след като е ясно, че това е бил един език преди 7500 години.Славяни не е етническа, а езикова категория......Влиянието на българския върху индийските езици е ясно, но трябва точно да се оцени неговата степен.
Благодаря за отличния отговор!
Търсене
За този блог
Гласове: 93