1. Сравнителен анализ на роднинските термини и

2. Генни изследвания

Изследван е произходът на тези връзки с помощта на:

1. Археологически изследвания за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран.

2. Издирване на данни от писмени исторически източници за присъствие на древните българи в Иран.

3. Изследвания на българските топоними в Иран и изработка на прецизна карта на районите в Иран, в които са живели древните българи.

В резултат от тези изследвания са:
       Издирени са 781 етнонима (имена на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними) образувани с основа родовите имена на древните българи (кутигури, утигури, Дуло и т.н.)). Изследвана е морфологията на тези древно - български етноними. Те са сравнени с българските етноними в България и със синтетични етноними образувани от същите основи със суфиксите, с които се образуват топонимите в България. Така са установени 216 различни древно- български етнонима в Иран, които съвпадат с теоретичните (синтетичните) български топоними.

            Намерени са и много топоними в Иран, които съвпадат с имената на основните градове, планини и върхове в България, които са наименувани от прабългарите (Търново, Варна, Бургас, Мадара, Балкан и т.н.). Някой от тях се повтарят в 43 топонима в Иран с едно и също име, което се среща и у нас). Изследването на тяхното значение на фарси доведе до разгадаване на значението на имената на някой от тях, което е било загадка до днес.

Доказано е, че кутиите (кутите) обитавали Иран през 3900-1200 г. пр. Хр. са идентични с прабългарското племе (клон) кутигури. 210 от топонимите и хидронимите в Иран са образувани от техния етноним “кути”. 68 от тях все още съществуват не само в Иран, но също в България, на територията на Велики Булгар или Волжска България (сега в Украина и Русия).

Идентифицирани са 3 археологически пласта останки от древните българи в Иран. Най-ранният е от периода 3900-1700 г. пр. Хр. и е оставен от кутигурите (кутите). Пласта е представен в Сиалк тепе III(3900-3000 г. пр. Хр.), Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) и тепе Яхия-IV (3300-1800 г. пр. Хр.). Включва и текстове записани на глинени плочки.

Вторият пласт е от участието на древните българи в Ахеменидската персийска империя. Представен е във фризовете в Накш-е Ростам и Персеполис и в писмени исторически документи.

Третият пласт е от Сасанидската империя и е представен във фризовете в Накш-е Ростам. Този пласт свидетелства за династически връзки и еквивалентна културна традиция с Велики Булгар, Волжска и Дунавска България, но не и за пряко участие на монолитни български маси в Сасанидската империя.

Виж: Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х. Азади,. Петко Димитров. (2015) Изследвания на родствените връзки на българите с различни народи живеещи в Иран. в: Сборник с доклади на Международна научна конференция “Иран и България в огледалото на историята (минало, настояще, перспективи)”, под редакцията на И. Панов, А. Пурмохаммад, стр. 263- 303. – катедра Иранистика, Център за източни езици и култури на Софийския университет “Св. Кл. Охридски”
https://www.academia.edu/13694321/Study_of_the_potential_relations_of
_Bulgarians_with_different_nations_living_in_Iran

Заключения:

            Намирането на необичайно големи количества български топоними, хидроними и етноними в Иран показва, че там е имало поне една древна българска държава. Количеството на намерените древно- български топоними в Иран многократно превишава броя на всички известни до сега  градове на древните българи (Българите. Атлас, 2001) от преди разпадането на Кубратовата България. Това налага задълбочени изследвания на историческите сведения и наличните археологически находки в Иран за определяне на границите и датиране на тази държава (държави). Такова изследване би било от изключително значение за най- древната българска история.

Древните българи са населявали територии от днешен Иран около 25 века. Това е най- продължителния период на обитаване на едно място от българи.

Древните българи (кутите, т.е. кутигурите) са играели много ключова роля в историята на древен Иран (разрушаването на Акадската и създаването на Персийската империя). Парадоксално историческите връзки на българите с древен Иран са най-слабо изследвани. За това основен приоритет на древната българска история през XXI век следва да бъде изследването на тези връзки. Има остра нужда от допълнителни изследвания в тази област.

            Генетичните изследвания на съвременните българи показват, наличие на български генни маркери в кюрди, лури и гилаки в Иран, но липсата на много сходни роднински термини в българския и кюрдския показва, че те не се дължат на смесени бракове в близък исторически момент, както с населението на държавите, чиито територии са били обитавани от древните българи през последните две хилядолетия.